Мащабният проект за европейски изтребител се разпадна. Какви са вариантите сега?

Крахът на програма на стойност 100 млрд. евро за изграждане на европейски изтребител от ново поколение оставя държавите на континента в търсене на изход от сложна ситуация, пише Politico.

Почти десетилетие Future Combat Air System (FCAS) трябваше да въплъти нова визия за европейска военна мощ: френско-германско-испански проект - с Белгия като наблюдател - за създаване не просто на изтребител, а на цяла мрежова система от самолети, дронове, сензори и сателити, способни да се конкурират с едни от най-иновативните военни самолети в света.

Но след като Берлин се отказа от проекта тази седмица поради непримирими различия между френската Dassault Aviation и германската Airbus Defence and Space, страните сега се опитват да разберат какво следва за плановете им за въздушна мощ.

Министър-председателят на Белгия Барт Де Вевер осъди провала на FCAS като „чиста глупост“, предупреждавайки, че европейските държави са избрали да бъдат „без значение в ключова част от въздушната отбрана“.

Има три основни варианта за по-нататъшни действия.

Единият е страните да се опитат да действат самостоятелно и да разработят собствени самолети - нещо, което германски компании вече предлагат, а Dassault отдавна твърди, че Франция може да направи. Но това може да доведе до дублиране на усилия, а затегнатите национални бюджети може да не издържат на това предизвикателство.

Друг вариант е страните да се насочат към F-35 на Lockheed Martin, който е по-напреднал от съществуващите европейски конкуренти. Германия вече обмисля разширяване на своята флотилия, а Белгия също използва тези летателни апарати. Но нито Франция, нито Испания купуват от тях, а това подкопава идеята Европа да разчита по-малко на САЩ при управлението на Доналд Тръмп.

И накрая, страните могат да се присъединят към съществуващи проекти - основно Global Combat Air Programme (GCAP), воден от Италия, Япония и Великобритания - или да се опитат да спасят части от напредъка по FCAS.

Да се действа национално

Германия не губи време да запълни празнината, оставена от FCAS. В писмо до министъра на отбраната Борис Писториус, видяно от Politico, Airbus и седем германски аерокосмически и отбранителни компании предлагат нов алианс, наречен Team Gen 6 и насочен към разработване на европейски изтребител от шесто поколение.

Компаниите твърдят, че Германия трябва да покаже способност за действие след провала на FCAS и предупреждават, че бойната авиационна индустрия на страната рискува да загуби квалифицирани кадри и международна конкурентоспособност, ако работата се забави.

Предложението все още се нуждае от политическа подкрепа на канцлера Фридрих Мерц и министерството на отбраната, както и от финансиране.

„Що се отнася до новия самолет, ще видим по кои пътища ще поемем“, каза Писториус пред репортери във вторник. „Вече от месеци водим разговори с различни участници.“

Една от причините за провала на FCAS беше, че Франция искаше по-лек апарат за самолетоносачи, докато Германия предпочиташе по-тежък изтребител за превъзходство във въздуха.

„В основата си почти изглежда така, сякаш Германия иска наследник на Eurofighter, а Франция - наследник на Rafale, а това са фундаментално различни самолети. Какво точно търси Германия, все още не е ясно“, посочва Емил Архамбо от Германския съвет за външни отношения.

Това е важен въпрос, защото изтребител от шесто поколение не е просто по-бърз или по-трудно забележим самолет. Проектът на Team Gen 6 описва система, изградена около мрежова свързаност, дронове, периферни изчисления и интеграция между пилотирани и безпилотни платформи.

Франция влиза в този дебат от съвсем различна позиция.

Технически Франция може да построи военен самолет сама. Това на практика беше основният аргумент на Dassault по време на преговорите за FCAS.

По-трудният въпрос е дали Париж може да си го позволи заради затруднените публични финанси.

„За Франция експортните пазари ще бъдат абсолютно ключови, ако иска да произведе самолет самостоятелно“, казва Архамбо.

Закупуване на американски самолети

Вторият път е по-малко визионерски, но по-бърз: закупуване на още F-35.

Класифицирани бюджетни документи на Германия, видени от Politico, предвиждат около 2,5 млрд. евро тази година за разширяване на планирания флот от 35 до 50 самолета.

Първите 35 F-35, поръчани през 2022 г., все още се произвеждат в САЩ и в крайна сметка ще заменят остаряващия германски флот Tornado в мисията на НАТО за ядрено споделяне.

Допълнителните самолети няма да решат въпроса кой ще строи следващия европейски изтребител. Но могат да купят време на Берлин.

Всеки допълнителен F-35 засилва военните способности на Германия, но и задълбочава зависимостта от Вашингтон в момент, когато европейските лидери настояват континентът да стане по-стратегически автономен.

Следва и бъдещият американски изтребител от шесто поколение F-47, разработван от Boeing, който може да влезе в експлоатация до края на десетилетието. Но Тръмп е заявил, че САЩ ще продават на съюзниците си по-ограничени версии, което намалява привлекателността му.

Търсене на партньори или спасяване на остатъците

Третият път е присъединяване към или запазване на многонационалните усилия.

Това може да означава участие в GCAP, макар че запознати с разговорите предупреждават, че Италия или Япония може да са предпазливи и да не искат да размиват проекта с нови членове.

Въпреки това има и потенциални ползи, смята Алесандро Мароне от италианския Istituto Affari Internazionali.

Той посочва, че присъединяването на Германия към GCAP би „възстановило историческото ядро“ на сътрудничеството, създало Tornado и Eurofighter, а икономическата и военна тежест на Берлин би дала на проекта по-ясно европейско измерение.

Германия също така е водила разговори за възможно сътрудничество с Швеция, която произвежда изтребителя Saab Gripen и обмисля по-напреднал модел.

Испания обаче е в различна ситуация.

Често пренебрегвана в спора между Франция и Германия, Испания се включи в FCAS като трети партньор и се надяваше проектът да осигури дългосрочна роля за нейната авиационна индустрия.

„Испания със сигурност няма да разработва самостоятелна програма за самолет“, казва Архамбо, добавяйки, че страната може да участва с инвестиции и производствени мощности, но ще остане „по-скоро второстепенен партньор“ във всеки съвместен проект.

Има и други проекти за изтребители от шесто поколение като турския TAI Kaan, който направи първия си полет през 2024 г., но засега Анкара го развива самостоятелно, след като по-ранни опити за сътрудничество с европейски компании се провалиха.