Нова надпревара във въоръжаването се разгръща на морското дъно

Машини срещу машини

Автономните апарати не се разработват единствено за наблюдение на инфраструктурата. Наред с операциите за борба с подводници, при които подводници с екипаж атакуват други такива, Кодреан посочва появата на мисии за противодействие на автономни подводни апарати (AUV), насочени към откриване, проследяване и идентифициране на автономни и безпилотни подводни апарати, управлявани от други държави.

„Това, което ние създаваме, се разработва и от нашите противници или държави, които не са наши съюзници“, отбелязва Кодреан.

„Тъй като и други страни разработват автономни подводни апарати, трябва да можем да разграничаваме кои от тях принадлежат към... съюзнически държави или партньори от НАТО, и кои не“, подчертава тя. Това създава предпоставки за засилено взаимодействие тип „машина срещу машина“ под водната повърхност.

Тя не очаква автономните апарати да изместят конвенционалните подводници и военни кораби. „Не бих твърдяла категорично, че ще става въпрос единствено за сблъсъци между дронове, но със сигурност ще видим много по-интензивни действия на дронове срещу дронове, преди да се наложи намесата на пилотирана техника“, казва тя.

Кодреан прогнозира, че военноморските сили все по-често ще комбинират системи с екипаж и автономни системи, което прави оперативната съвместимост помежду им все по-важна.

Фолджиеро от Fincantieri определя подводните телекомуникации като „ключов фактор“ за развитието на подводната сфера. Кодреан изтъква, че благодарение на напредъка в акустичните и други видове подводни комуникации основните ограничения вече са свързани с обхвата и продължителността на автономната работа.

Euroatlas също така разработва версия на апарата GrayShark, задвижвана от водородни горивни клетки, проектирана за работа до 16 седмици под вода или изминаване на 8000 морски мили. Компанията все още да не е демонстрирала тази продължителност на работа в реални подводни условия.

От Euroatlas съобщават, че са подписали договори за GrayShark на стойност над 100 млн. евро с неназовани европейски военноморски сили. Кодреан уточнява, че апаратите не са въоръжени, а мисиите им включват наблюдение, откриване и възпиране.

Наваксване

Въпреки всички инвестиции и технологичен напредък остава един фундаментален проблем – никой не е в състояние реално да защити всяка миля от инфраструктурата на морското дъно.

Отговорността за защитата на тази инфраструктура също не е ясно дефинирана. Голяма част от световната подводна инфраструктура е собственост на частни компании или се управлява от тях. Те традиционно се занимават с рутинната поддръжка и отстраняването на повреди, възникнали вследствие на инциденти. Защитата на тези съоръжения срещу умишлена намеса или дори в сценарий на открит военен конфликт обаче все по-често налага намесата на правителствата и въоръжените сили.

Според Бего правителствата настояват за по-строги мерки за сигурност – от засилен мониторинг и използване на сензори, до полагане на кабелите на по-голяма дълбочина под морското дъно. Тези мерки обаче могат да струват скъпо, което повдига въпроси относно това кой трябва да поеме разходите и чия е отговорността.

Резултатът, по думите на Бего, вероятно ще изисква много по-тясно сътрудничество между правителствата и собствениците на инфраструктура, а не просто въвеждане на регулации.

Възможностите за инвестиции привличат компании от двете страни на Атлантика, като същевременно Бего отбелязва, че Русия и Китай също влагат значителни средства в дейности под водата.

Автономната работа под вода обаче е значително по-трудна, отколкото във въздуха. Видимостта е лоша, комуникацията е затруднена, а сигналите се разпространяват по различен начин в сравнение с въздушната среда.

„Тази технология е далеч от нивото на дроновете, които виждаме в Украйна“, коментира Бего. „Постига се напредък, но задачата е изключително трудна. Технологичните предизвикателства са наистина сериозни“, допълва тя.