САЩ са похарчили над 47 млрд. долара за войната в Иран

Американските въоръжени сили са похарчили над 47 млрд. долара за войната срещу Иран, което е с 25% повече от прогнозите на Министерството на отбраната през юли, предаде Ройтерс, като се позова на данни на Пентагона.

Новите данни за нарастващите разходи идват в момент, когато републиканците се опитват да преодолеят политическите последици от непопулярната война преди изборите на 3 ноември, които ще определят контрола над Конгреса през следващите две години, съобщава БТА.

Въздействието на конфликта върху световните енергийни цени е отслабило подкрепата за кандидатите на Републиканската партия и е навредило на рейтинга на президента Доналд Тръмп. В момента републиканците разполагат с крехко мнозинство и в двете камари на Конгреса.

Последните оценки на Пентагона включват оперативните разходи за военните действия, както и над 29 млрд. долара, необходими за попълване на запасите от изразходвани боеприпаси.

За замяна на унищожената по време на войната военна техника, включително самолети и дронове, ще са необходими още над 6 млрд. долара.

Тези разходи обаче не включват щетите по засегнатите военни бази в Близкия изток, които се оценяват на 184 млн. долара към 29 юни, според доклад, представен пред Конгреса и цитиран от CNBC.

По-рано през деня Тръмп повтори позицията си, като заяви, че войната в Иран ще приключи, „когато аз поискам“. В изказване по време на политическо събитие в Лубок, Тексас, той заяви: „Някой ме попита по-рано „Кога ще приключи войната в Иран?“. Аз казах: „Когато аз искам да приключи“.

По думите му краят, ще е „много бърз“, но трябва да бъде с категоричното обещание, че Техеран никога няма да има ядрено оръжие, съобщава още CNBC.

Тръмп започна войната срещу Иран съвместно с Израел през февруари, като първоначално прогнозираше, че конфликтът ще бъде кратък.

Американската стратегия първоначално предвиждаше използването на скъпоструващи високоточни ракети за унищожаване на иранските отбранителни системи. Впоследствие се премина към по-евтини и налични в големи количества боеприпаси, включително неуправляеми авиационни бомби.

Примирието през април обаче даде възможност на Иран да разчисти затрупаните подземни хранилища и да възстанови част от отбранителните си системи, ракети и дронове, които дотогава бяха недостъпни.

Впоследствие Тръмп наложи морска блокада на Иран, за да прекъсне износа му на петрол, като си запази възможността да поднови военните операции след междинните избори за Конгрес.

Според високопоставени американски представители Пентагонът се подготвя да възобнови широкомащабните военни действия, ако получи такава заповед.