Водещите гръцки банки имат нужда от още 6,4 млрд. евро

Водещите гръцки банки трябва да наберат допълнителни 6,4 млрд. евро (8,9 млрд. долара), за да се справят с последствията от кризата и да избегнат срив при бъдеща криза, съобщава централната банка на страната, цитирана от Ройтерс.

Данните сочат, че National Bank of Greece – най-голямата банка в страната по активи, се нуждае от още 2,18 млрд. евро. Третият най-голям кредитор в страната - Eurobank, изпитва недостиг на капитал от близо 3 млрд. евро. Piraeus Bank и Alpha Bank се нуждаят от по-малки суми – съответно 425 млн. евро и 262 млн. евро.

Институцията е провела тестове за състоянието на банките в южната ни съседка, за да провери дали рекапитализацията на четирите най-големи банки с 28 млрд. евро през миналото лято е била достатъчна, за да устоят финансовите институции на нарастващите загуби от кредитните им портфейли, евентуален икономически срив и други шокове.

В прегледа са включени и по-малките Attica Bank и Panellinia Bank. Резултатите почти съвпадат с очакванията за недостиг на капитал от порядъка на 5,8 – 6,2 млрд. евро.

Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия (ЕК) и Международният валутен фонд (МВФ), които наблюдават реформите в Гърция и изпълнението на спасителната програма, не са подписали резултатите от теста на централната банка, информира агенцията. По техни оценки гръцките банки се нуждаят от още 8 – 8,5 млрд. евро, съобщава неназован източник.

Гръцката централна банка е разпоредила до средата на април кредиторите да докажат как ще покрият недостига на капитал. Те могат да продават активи, да реализират повече спестявания, да се опитат да наберат средства от инвеститори или отново да се обърнат към специалния спасителен фонд за банките.

От фонда съобщават, че имат готовност да помогнат на банките. Според централната банка фондът разполага с 8-9 млрд. евро буфер, който може да се използва за запълване на капиталовите дупки на банките.

Нова рекапитализация на най-големите гръцки кредитори ще засили позициите им точно преди новите стрес тестове на Европейската централна банка, която ще оценява състоянието на 128 от най-големите банки в еврозоната, преди да поеме надзорните си функции през ноември.

Според оценките на гръцката централна банка кредитният риск остава най-голямото предизвикателство пред банките в страната. Проблемните кредити се увеличиха до 31,2% от общия кредитен портфейл на банките към края на третото тримесечие на миналата година, откогато са последните данни.

Заради по-оптимистичните прогнози за гръцката икономика и очакванията, че страната ще излезе от рецесията през тази година банките прогнозират, че „лошите“ кредити ще достигнат пика си през настоящата година.