Китай с излишък от 43 млн. тона стомана през 2005 година

Китай ще произведе значително повече стомана през 2005 година от досегашните прогнози, сочи проучване на китайска изследователска агенция. Производственият ръст ще доведе до значителен излишък на стомана през годината, който ще се равнява на потреблението на една развита държава, като Германия например, се казва още в направеното изследване.

За това ще съдействат фактори като забавеното покачване на потреблението в Китай, основно в областта на строителния сектор.

Очаква се Китай, която е и най-големият потребител на стомана в света, да произведе 348 млн. тона стомана през 2005 година, което би било ръст от 17.7% на годишна база.

В същото време прогнозите са търсенето да нарасне с едва 10.2% до 305 млн. тона. Така излишъкът на стомана в страната ще възлезе на около 43 млн. тона, или близо до потреблението на Германия през 2003 година от 45 млн. тона стомана.

Прогнозата на Държавния изследователски център за развитие на страната за производството на стомана значително изпреварва тази на Асоциацията на стоманопроизводителите, че Китай ще произведе малко над 300 млн. тона и така няма да има значителен дисбаланс между търсене и предлагане.

В същото време се очаква забавящото се търсене, което вече дава отражение върху цените на стоманата, да продължава да действа негативно и през втората половина на годината.

Цените на някои стоманени продукти са паднали под себестойността им, което може да доведе до намаляване на производството, заявяват от Китайската асоциация на стоманопроизводителите.

Според тях много от производителите ще намалят или напълно ще преустановят производството си, ако цената на стоманата продължава да се понижава.

В неделя редица стоманопроизводители отправиха призив към правителството да се ограничи вносът на стоманена продукция, както и към производителите в страната да подкрепят цената на стоманата чрез увеличаване на запасите си.

Спадащото търсене на стомана се предопределя от предприеманите правителствени мерки за ограничаване на дългосрочните инвестиции с цел предпазване на икономиката от “прегряване”.