„Доларизацията“ на Турция продължава стремглаво въпреки усилията на Анкара

Турците може би губят вяра в собствените си пари. Изправени пред висока инфлация и почти нулева възвръщаемост по депозити в лири, домакинствата и бизнеса в най-голямата икономика в Близкия изток са обменили турски лири за 18 млрд. долара в американска и европейска валута само от септември насам.

С това делът на чуждестранна валута, притежавана от турци, нараства до 47% от общия обем на депозитите. Това е и най-високият дял от най-малко 13 години насам, съобщава Bloomberg. Всичко това говори, че „доларизацията“ на икономиката, която започна да се ускорява още през 2011 г., не губи инерция въпреки усилията на централната банка.

Институцията увеличи агресивно лихвените проценти през септември в опит да спре поевтиняването на лирата, което доведе и до впечатляващо възстановяване – до момента турските пари си върнаха около една трета от своята стойност спрямо долара, след като достигнаха рекордно дъно през август. Но при положение че средният лихвен процент по краткосрочните депозити носи по-малко от един процентен пункт над инфлацията, то местните обръщат гръб на лирата.

И докато Турската централна банка все още е много внимателна в намеренията си да поддържа по-строга парична политика, докато налице не е „по-убедително“ понижение на инфлацията, то правителството се осланя на кредиторите, настоявайки те да контролират лихвите в навечерието на местните избори в страната през март.

На фона на липсата на търсене и слабата конкуренция между отделните банки средният лихвен процент по депозитите в лири спадна с над 600 базисни пункта от септември насам до 21,1%. За сравнение, инфлацията през януари бе на ниво от 20,35%.

И макар тя да се забави спрямо 15-годишния си връх от 25,2% през октомври, то нарастват притесненията, че някои от мерките на правителството са само временни решения на съществуващите проблеми.

Според Кристиан Магио, ръководител на отдела проучване на развиващите се пазари към TD Securities, „изграждането на валутен буфер във време на относително затишие на пазарите може да е по-добра стратегия, отколкото това да си принуден да действаш, когато нещата не вървят добре“.