България е сред първите десет страни в света по националистически настроения

Мнозинство от 81% от пълнолетните българи смятат, че националните интереси на страната са на първо място. Едва 9% от интервюираните смятат, че глобализацията е по-важна, докато останалите нямат мнение. С тези данни от проучване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 58 страни по целия свят, България показва, че влиза в рамките на световните тенденции, коментират от агенцията.

Международни санкции под въпрос

Хората по света поставят националните интереси на първо място и не са убедени в ефективността на международните санкции е изводът от социологическата анкета от международното изследване „В края на годината“, информираха от българския офис на асоциацията.

България е в първите десет по националистически настроения. Пред нас са Етиопия, Албания, Саудитска Арабия, Сърбия, Нигерия, Индонезия, Република Корея и Еквадор.

От „Галъп интернешънъл“ припомнят, че крайъгълният камък на предишната предизборна кампания на президента Доналд Тръмп беше лозунгът „Да направим Америка велика отново“, а гражданите по света предпочитат националните интереси (70%) пред международното сътрудничество и глобализацията (21%).

В Африка 87% от анкетираните смятат, че националните интереси са за предпочитане пред международното сътрудничество, в Близкия изток техният дял е 78%, а в Латинска Америка – 75% в най-голяма степен подкрепят националните приоритети. Етиопците (92%) са най-големи привърженици на национализма сред отделните държави. На другия край на скалата е само Япония, където мнозинството предпочита интернационализма (42%) пред национализма (30%).

Според анкетата на  „Галъп интернешънъл“ двама от трима гласоподаватели в Европейския съюз обръщат гръб на глобализацията и подкрепата за нея е по-висока от 30% само във Финландия и Германия.

Темата със санкциите като международен инструмент става отново актуална със скорошното задържане на директора на Huawei и санкциите, наложени от САЩ върху Иран. Проучването на „Галъп интернешънъл“, проведено сред 45 935 пълнолетни граждани на 57 страни, показва, че светът не вижда санкциите като ефективен инструмент за постигане на промени в политиката.

Почти всеки втори (47%) смята, че санкциите не предизвикват промяна, а един от всеки трима души (33%) твърди, че санкциите успяват. Мненията обаче се различават в отделните страни – в Саудитска Арабия (65%), Индия (59%) и Бразилия (55%) хората са по-благосклонни към механизма на санкциите.

Европейските граждани са най-критични по отношение на санкциите (52% твърдят, че са неефективни и не предизвикват промяна), а Австрия, Франция и Германия са водещи в това отношение – около две трети от избирателите в тези страни не са убедени, че санкционирането на страни като Китай и Русия носи положителни резултати.

На въпрос за ефектите от санкциите срещу страни като Китай и Русия 44% от сънародниците ни са категорични, че те са неефективни, а една четвърт са на мнение, че имат ефект. 34% не могат да преценят, което показва немалък дял на неразбиране на темата. България е сред страните с ниски дялове на доверие към санкциите. След нас се нареждат обаче страни като Швейцария, Германия, Франция и Австрия, които в по-голямата си част смятат санкциите за неефективни.

Според Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, мнозинството от гражданите по света едновременно се отказват от глобализацията и отхвърлят политиката на налагане на санкции. „Светът се отдалечава от еднополюсната система на международни отношения, в която имаше „един полицай в града“. Изглежда, че след няколко десетилетия на “Ние, светът”, господстващото настроение все повече се определя от “Аз, светът”. Историята ни казва, че такъв подход често поражда големи катаклизми", коментира социологът.