Стоманата – поредната жертва на търговската война на Доналд Тръмп

Междувременно наложените през март 2018 г. 25-процентни американски мита засилиха доставките на руска и турска стомана в Европа в ущърб на местните производители. Изпитващата сериозни финансови проблеми British Steel, създадена през 2016 г. от активи, придобити от индийската Tata Steel, изпадна в несъстоятелност през май. Глобалният лидер в индустрията ArcelorMittal обяви планове за сериозно понижаване на производството.

Администрацията на Тръмп посочи защитата на националната сигурност като причина за налагането на мита върху вносната стомана. Митата доведоха до 12-процентен спад на вноса на стомана през 2018 г. и предизвикаха първата вълна от разширяване на вътрешния капацитет последните години. 

Лидерът на пазара в САЩ U.S. Steel рестартира две доменни пещи в щата Илинойс, които бяха затворени през 2015 г. Тази година данните също сочат солидно представяне, като производството нараства с 5% през първата половина на годината.

Но съкращенията, обявени наскоро от стоманодобивните компании, сигнализират за преобръщане на тенденцията.

U.S. Steel заяви преди месец, че ще извади от експлоатация две доменни пещи, намалявайки месечната продукция с около 200 хил. до 225 хил. тона - около 3% от общото количество за САЩ.

В същото време AK Steel, четвъртият по големина американски производител на стомана, заяви през януари, че до края на годината ще затвори своя завод в Кентъки.

Буксуващото американско търсене изглежда е основният виновник за това. Продажбите на нови автомобили намаляха с 2% като знак на слабост в автомобилната индустрия, най-големият клиент на американските стоманодобивни дружества. Цената на горещовалцуваната стомана в САЩ се понижи до около 630 долара за тон, след като достигна 1000 долара през юли 2018 г.

Световното производство на сурова стомана достигна 1,8 млрд. тона през 2018 г. Китай, който произвеждаше около 1,3 млрд. тона годишно в своя пик, намали капацитета си със 120 млн. тона между 2016 г. и 2017 г. и с още 30 млн.тона през миналата година.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира, че общият растеж при производство на стомана може да достигне 5% между 2019 и 2021 г., воден главно от азиатските производители, включително Китай и Индия.

С увеличеното производство в Китай, което повишава цените на желязната руда, индустрията е изправена пред болезнена комбинация от високи разходи за производство и ниски цени на продукцията. Митническите бариери пред американския пазар рискуват допълнително охлаждане на търсенето, което вече изостава от предлагането.

„Този риск ще се запази, докато продължава търговската война“, заяви президентът на Nippon Steel Ейджи Хашимото.

Други американски мита оказват подобно въздействие върху стоки като алуминия, който беше ударен с 10-процентни митнически налози през миналата година. В Япония цената на този метал е спаднала до 108 долара на тон, което е с 20% по-малко спрямо година по-рано, тъй като доставките на алуминий се пренасочват към Азия вместо в посока САЩ.

Международните цени на медта също се понижиха заради спекулациите, че по-високите американски мита за китайски електроуреди, наложени през май, ще доведат до спад в търсенето сред производителите от Китай, най-големият консуматор на мед.