Анализатор: Концепцията на Ердоган е стратегията за "Нова Турция"

Турция придоби самочувствие на световната сцена след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган на 15-16 юли 2016 г. Това се прояви и във вътрешното развитие с големите инфраструктурни проекти и навлизането на хора от източните райони в урбанизираните центрове като част от идеята за „Нова Турция“. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria журналистът и анализатор Николай Кръстев.

„Няма как да разберем цялата истина, но превратът едва ли е бил подготвян. Една от целите бе да се удари парламента на страната. Армията успя да извърши три успешни преврата преди това, а в момента в Анкара и в Истанбул има много плакати, които напомнят как хората са се противопоставяли на преврата“, посочи той.

По думите на Кръстев армията е гарант още от самото създаване на модерната турска държава за политическа и икономическа стабилност, както и фактор, че няма да има връщане към миналото.

Той напомни, че Ердоган се обърна с призив към населението да се противопостави на преврата и хората излязоха и защитиха демокрацията.

„Това е ключов момент. Народът в момента се опитва да хване властта в собствените си ръце с граждански акт на ненасилие“, обясни Кръстев и потвърди, че концепцията на Ердоган е стратегия за „нова Турция“ – опит да се надгради държавата на Ататюрк.

По думите му много хора от източните райони отидоха да живеят в големите градове. „Нова Турция се базира на консервативната представа за промяна на турското общество. Младите познават само Турция на Ердоган след 2002 г.“, посочи анализаторът.

Той коментира, че след опита за преврат в Турция започна „контра-преврат“ и процес на изчистване на армията, университетите и медиите. „120 хил. души бяха изчистени от държавната система“, напомни Николай Кръстев.

Той обясни, че с референдума през април 2017 г.  беше вкарана президентската администрация като основен елемент и „Турция стана действаща президентска република, което допреди години не беше лесно да си представим“.

Според Кръстев страната пое и нова роля с активна външна политика и сериозно навлизане в Сирия и други региони на Близкия изток.

„Един от новите центрове на турската регионална външна политика е обръщане към правата на мюсюлманите в Балканите, Кавказ, Централна Азия. Турция си поставя за цел да създаде една голяма културна общност – процес, който е започнал от средата на 90-те години“, отбеляза той.

В коментар за отношенията със САЩ, анализаторът е на мнение, че новата администрация на Джо Байдън ще се опита да намери по-близък контакт с Анкара.

„САЩ имат нужда от Турция като стратегически партньор и имат изключителен интерес за нормализиране на отношенията“, посочи журналистът.

Според него подобна е и ситуацията с ЕС заради мигрантското споразумение „границите на ЕС да бъдат пазени от Турция".

„Отношенията с Русия са безкрайно прагматични", смята Кръстев. „Няма близост, но има стратегически интереси в Сирия да помагат на режима на Башар Асад заедно с Иран“, допълни той.

Анализаторът смята, че покупката и отстояването на позицията на Анкара за ракетните системи С-400 е  симптом на новото самочувствие на страната на световната сцена.

„Във вътрешен план това са големите инфраструктурни проекти и трансформацията на обществото“, посочи Кръстев.
Той очаква, че разделението между градското прозападно ориентирано и селското религиозно консервативно население ще продължи, но смята, че през последните десет години вторите вече са начело на политическите процеси, което ще помогне на Ердоган на президентските избори през 2023 г..

Повече за неуспешния преврат, трансформацията на турското общество и мястото на „нова Турция“ в света може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.