Докога ще продължи дебатът за включване на газа в европейската таксономия?

„Ако газта не се включи в европейската таксономия, то ще трябва по някакъв начин проектите да бъдат финансирани. Затова продължава дебата около европейската таксономия, но е много противоречив“, коментира той.

Консултантът е на мнение, че няма начин страните да преминат рязко от въглища към възобновяеми източници.

Дейвид Хатчър поясни, че страни като Германия използват газа като преходно гориво, но посочи, че държавата е с добре финансирана икономика, а за много от другите държави това ще бъде предизвикателство.

Според него през следващото десетилетие ще се дефинират три макро тенденции, свързани с климата и устойчивостта.

„Първата се вижда като резултат от срещата на COP26 – ускореното намаляване и използване на въглища с цел преориентиране към възобновяемата енергия. Втората тенденция е финансовото изменение, което означава ангажимент на глобалните финансови институции. Изчисленията показват, че за осъществяването на зеления преход ще бъдат необходими над 300 млрд. долара. На трето място е корпоративната декарбонизация. Нужна е промяна в някои от големите компании като Microsoft и петролните гиганти“, съветва консултантът.

Дейвид Хатчър потвърди, че енергийният микс на Балканите е силно зависим от въглищата като тази година те представляваха 40% от него.

Анализите на консултантската компания показват, че до около 2030 г. делът за въглищата ще спадне до 7%. Това се дължи на комбинация от два фактора - намаляването на капацитета им с 50%, както и високите цени на въглеродните емисии, които ще окажат натиск върху тяхната употреба. Поради тази причина делът на газа за производство на електроенергия ще се увеличи два пъти, както и този на вятърните централи и соларните паркове.

„Това би дало възможност държавите да съгласуват политики, подкрепени от силна регулаторна структура и пазарна реакция, която ще изисква капиталовите инвестиции да се увеличат, за да стане възможен зеленият преход“, съветва Дейвид Хатчър.

Той подчерта, че на Балканите трябва да се увеличи капацитета при производството на соларна енергия и да се развият мощности за нейното съхранение. Но обърна внимание, че ползи ще има при крайбрежните източници на вятър, защото ще бъдат с конкурентни цени. 

Ще има ли недостиг на енергия? Ще се решат ли проблемите с проекти ри съхранение на електроенергия? Защо Албания  и Гърция имат най-значителни инвестиции по пътя към зелена енергия? Какво е бъдещето на енергийният микс на Балканите? Може ли да се счита ядрената енергия като зелена?

Целия разговор може да чуете във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости в предаването "В развитие" можете да видите тук.