Какво ни чака при евентуален фалит на Гърция

Напоследък упорито се заговори за евентуален фалит на Гърция по отношение на плащането на външния дълг на страната, който се изчислява на около 340 млрд. евро. Европейските лидери засега отхвърлят такава възможност, лидерите на самата Гърция също. Европейски икономисти обаче, а и наши, не изключват страната да обяви неплатежоспособност. От самата Гърция вече има „гласове“ за преструктуриране на външния дълг.

Въпросът дали Гърция ще фалира или не, е доста актуален и за България, тъй като страната е не само наша съседка, но и един от най-важните ни пазари. Затова попитахме наши видни икономисти и финансисти как би се отразило на България обявяването на неплатежоспособност на Гърция. Оказа се, че мнението им както за това дали южната ни съседка ще стигне до фалит, така и как това ще се отрази на България, не е еднозначно и варира в широки граници. Всички становища са с уговорката, че са на основата на информацията и обстоятелствата към момента.

Георги Прохаски: председател на Центъра на икономическо развитие (ЦИР)

Смятам, че има реална вероятност Гърция да стигне до обявяване на фалит по отношение на плащанията на външния си дълг. Въпросът е всъщност как ще бъде обявен той. Дали ще бъде „частичен“ и обявен със съгласието на Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите европейски институции, или ще бъде самоволен, обявен едностранно от Гърция поради натиска на обстоятелствата.

Според мен, към момента е по-вероятен „контролиран“ фалит, който е придружен с преструктуриране на външния дълг на Гърция, включително и отписване на част от него. По моя преценка, страната наистина не е в състояние да изплаща целия си дълг при сегашните лихви. Ако това все пак стане, твърде е възможно да е съпроводено със силен спад на икономиката на страната като цяло.

При евентуално отписване на част от гръцкия дълг би трябвало да има ясна перспектива за изплащането на останалата част от него. Разбира се, евентуалното съгласие на европейските страни с преструктуриране на външния дълг би било свързано с изпълнението на редица условия от страна на Гърция, включително: ограничаване на държавните разходи, прилагане на програма за стабилизиране на банките, условие за свиване на бюджетния дефицит, ускорена приватизация на големи компании и така нататък.

Този вариант би довел до по-бързо оздравяване на гръцката икономика. Бих казал, че в този случай гръцките дългови проблеми няма да повлияят негативно на икономиката на България.  

Другият сценарий за развитие на гръцката дългова криза е обявяване на пълен фалит (спиране на плащанията) по външния дълг, който не е съгласуван с ЕС. Този вариант би имал много сериозни отрицателни последици за южната ни съседка, и то с дълготраен ефект.

Между основните от тези „ефекти“, са: дестабилизиране на много гръцки банки, икономически спад, висока безработица и други. Не изключвам при този сценарий да се стигне и до излизане на Гърция от еврозоната.

Така че няма как обявяването на пълен фалит на Гърция да не се отрази негативно в една или друга степен и на българската икономика. При този вариант (до който се надявам да не се стигне) има голяма вероятност да се стигне до продажба на дъщерните дружества у нас на гръцки банки, обявили фалит. Поради свиването на гръцкия пазар като цяло, ще намалеят и възможностите за износ на наши стоки там.

Възможно е този вариант да има и други негативни последици за икономиката ни. Тъй като същевременно отрицателните последици за Европа от пълен банкрут на Гърция също биха били големи, смятам, че ЕС ще избере (ако се стигне до избор) варианта на „контролирания“ фалит на Гърция, т.е. „от двете злини по-малката“.

Вижте мненията на Петър Ганев, Андрей Пръмов и Лъчезар Богданов на следващата страница.