България ще плати на Брюксел 30 млн. евро заради нарушенията по САПАРД

Ефектът от санкциите

Докато съдебните дела срещу нарушителите по САПАРД се точат вече четвърта година и единственият ефект досега е само една присъда, която се оспорва и затова още не е влязла в сила, то останалите засегнати от скандалите фирми понесоха основната тежест. Първо, защото заради блокирането на програмата бизнесът им "изгоря" и второ, защото редица коректни компании с години не успяха да получат субсидиите си, докато не приключат последващите проверки.

Според актуалните данни в книгата на длъжниците по САПАРД към края на миналата година задълженията на тези фирми надхвърлят 110,6 млн. лв. по 214 проблемни договори.

Всяка година проверките на експертите установяват нови или отписват стари нарушения. Само през миналата година агенциата САПАРД към фонд „Земеделие“ е успяла да приключи 49 случая, проверките по които са доказали липса на нарушения. Осчетоводената като недължима сума към бюджета надхвърля 43,2 млн. лева.

За същия период обаче са разкирти нови 17 проблемни договора, по които фирмите трябва да преведат над 7 млн. лв. От тях през миналата година са възстановени близо половин милион лева, поясниха от фонда.

Представители на месния и млекопреработвателен бранш, които пострадаха най-сериозно заради финансовите нарушения по програмата, са убедени, че провалът на САПАРД не само доведе до фалити техни колеги, но се отрази негативно върху имиджа на преработвателния сектор.

Заради наложените санкции, които се плащат от националния бюджет за агросектора, губят и всички останали производители, разчитащи на повече национални доплащания към сега действащите европейски програми. Въпросът е каква част от натрупаните дългове по САПАРД ще се плащат от данъкоплатците през следващите години и доколко администрацията и съдебната система ще успеят да намалят тежестта от тези плащания върху бюджета.