Новите феномени на пазара на труда

Последните данни на националната статистика потвърдиха наличието на 420 хиляди българи извън пазара на труда. Експертите са категорични, че вече трябва да се гледа отвъд кризата, когато структурата на този пазар вече ще е съвсем различна заради появата на няколко феномена на пазара на труда, които се открояват още отсега. А именно - увеличаването на така наречените „работещи бедни“ и на хората, които не желаят да се трудят за ниски доходи.

Една от причините за появата на феномена „работещи бедни“ у нас е липсата на обща политика по доходите и прилагането на съвкупност от мерки, които да съдействат за повишаването им, смята бившият социален министър Иван Нейков. Според него мерките на правителството, насочени само към повишаване на минималната работна заплата, минималната пенсия или някои социални плащания, не са панацея и няма да доведат до изчезване на българите, които работят и въпреки това не могат да покрият разходите си.

Във всички страни с развит пазар на труда работещите имат гаранцията, че могат да издържат семействата си, да изплащат банкови кредити, лизинг или просто доходите им да стигат за месечните разходи. Последната национална статистика в България обаче показва, че приходите и разходите на домакинствата нарастват с еднакъв темп, а тази тенденция ни поставя извън държавите с развит пазар на труда.

Друг бивш социален министър - Христина Христова смята, че наличието на „работещи бедни“ е много сериозен проблем, но не е само български, а е характерен за целия Европейски съюз. Христова цитира данни на Евростат, според които около седем процента от трудещите се в ЕС имат доходи под прага на бедността. За преодоляването на негативната тенденция трябва да се работи повече върху качеството на човешките ресурси, образованието и допълнителната квалификация, смята бившият социален министър. Ако броят на квалифицираните съответства на нуждите на бизнеса, цената на труда ще е по-висока, а договарянето между работник и работодател ще бъде на друго ниво, убедена е Христова.

По въпроса за безработните, които не се съгласяват да се обезценява трудът им и предпочитат да останат вкъщи, а не да получават недостойно възнаграждение, Христова коментира, че проблемът е сложен и има различни нюанси.

Един от възможните варианти е безработният да отказва нископлатен труд защото получава обезщетение за безработица, а то е 60% от осигурителната сума, която може да се окаже повече от новата предложена му заплата. Има друга категория хора, които работят в сивия сектор и имат сравнително добри доходи, несравними със средното предлагано възнаграждение в криза, коментира Христова. Трябва да се отчете и че има такива, които просто разчитат на издръжката на роднини в чужбина и за тях всеки платен труд в България не е атрактивен.

Христова обаче открива пробойни в трудовото законодателство по отношение на заплащането и социалните помощи. Тя посочва, че законите трябва да бъдат променени така, че хора, които отказват работа, да бъдат лишавани от социални помощи. Сега действащите наредби за помощите не се прилагат според замисъла им. Трябва да се преразгледат програмите на социалното министерство за хората в трудоспособна възраст, получаващи социални плащания, смята Христова.

Икономистът от института за пазарна икономика Десислава Николова обясни икономическата логика за увеличаването на броя на работещите с ниски доходи.

При икономическа криза заплатите на тези, които остават на работа, обикновено или се запазват непроменени дълъг период от време (което при положителна инфлация означава загуба на реален доход), или се понижават.

Николова обаче припомня, че трябва да се има предвид, че по официални данни при безработните рискът от бедност е седем пъти по-голям от този при работещите. С други думи, ако човек има работа, рискът от това той да изпадне в бедност, е значително по-нисък от този за безработните.

Що се отнася до това, че има хора, които не желаят да работят за ниски заплати, то такива има и в периоди на икономически растеж, коментира експертът. Личното решение на всеки, дали да започне работа за съответното заплащане, зависи от т. нар. резервационна заплата (reservation wage), която е хипотетична минимална заплата, която човек би приел срещу полагане на труд, а тази сума е въпрос на индивидуално решение, смята Николова.

Тя коментира, че по принцип в период на висока или покачваща се безработица, средните "резервационни" заплати за икономиката намаляват, тоест средностатистическият гражданин е готов да започне работа при по-ниско заплащане от това, което иначе би приел в периоди на ниска безработица.