Звездите на хотелите - мерило за качество или символика от миналото

В света отдавна се знае че категоризацията, класификацията и нивото на обслужване, като измерители на отделни стойности, свързани с хотелиерството, са само за статистически или фискални нужди и не могат да се приемат за мярка за качество на предоставяните услуги, обяснява експертът.

Драганов припомня, че поради тази причина категоризацията е отпаднала от насоките на Световната организация по туризъм (WTO) и след 1998 г. не се препоръчва на членовете на организацията, освен ако други нужди (фискални) не налагат това. Организацията смята, че категоризацията вече не може да бъде мерило на качество. Идеята е, че няма универсален измерител на качество на хотелиерските услуги, който може да бъде унифициран и не се налага такъв да бъде прилаган, защото опитът с категоризацията е показал, че много хотели са я използвали, заблуждавайки своите клиенти за действителното качество на предлаганите услуги.

Румен Драганов дава пример, че в началото на 90-те години на миналия век в Израел много от хотелите са се категоризирали с пет звезди и са разочаровали своите клиенти, които не са си представяли петзвезните хотели по такъв начин. От 1998 насам в Израел важи системата на марката, тоест хотелите са или от известни световни вериги, или независими хотели. Така е и в САЩ, Канада, Япония и много други страни. В различните страни практиката е различна. Във Франция има звезди от 0 до 4 и според тях се плащат данъците, но те не са мерило за качество. Във Великобритания водеща е марката.

Следващ аргумент против категоризацията е, че чуждестранните туроператорите не приемат категоризирането, извършвано от нашето министерство на икономиката и публикуват на своите страници информация за български хотели със своя символика, отговаряща на тяхната визия за категорията на хотелите и по този начин ориентират своите клиенти.

По данни на института в България има 3784 категоризирани хотела, от които само 8% са категория 4 и 5 звезди. В последните години само 56 са носители на световна марка от общо 11 марки. Техният брой намалява и някои марки напускат пазара, а в същото време отсъстват големи световни брандове.

Категоризацията у нас се извършва от МИЕТ и кметовете на общините, което е несвойствена за държавата дейност и вредна за инвестициите в туризма по отношение на изискванията към средствата за подслон и местата за настаняване, посочва експертът.

Изискванията за категоризацията в Закона за туризма (2002) са архаични, тъй като представляват узаконени изискванията за строителство на средства за подслон и места за настаняване от 1957 година.

Изискванията остават непроменени в последните години, когато се презастроиха морското крайбрежие и планинските курорти. Като резултат днес имаме хиляди хотели, които са далеч от съвременното разбиране за хотел.

По думите на Драганов в България днес няма нито един съвременен хотел, който си струва да се види, а по цялото Черноморско крайбрежие няма нито един хотел или хотелски комплекс от световна туристическа марка или верига, който да работи целогодишно.