Пазарът на труда през 2013 година - повече песимизъм от очакваното

В следващите две години ще разчитаме на 100 млн. евро от „младежката гаранция“, които да съживят пазара

09:07 | 04.01.14 г.

<p>
В следващите две години ще "спасяваме" заетостта със 100 милиона евро по европейската инициатива &bdquo;Гаранция за младежта”. <em>Снимка: Reuters</em></p>

В следващите две години ще "спасяваме" заетостта със 100 милиона евро по европейската инициатива „Гаранция за младежта”. Снимка: Reuters

Парите от ЕС – отново единствената сламка

В момента у нас безработните до 24-годишна възраст са над 28%. Всеки трети между 15 и 24-годишна възраст е без работа.

Едно от най-големите постижения за страната ни през годината е фактът, че ще получим 100 милиона евро по европейската инициатива „Гаранция за младежта”. ЕС осигурява 6 млрд. евро, които ще бъдат използвани за стимулиране на младежката заетост в общността през новия програмен период (2014-2020 г.). България ще може да се възползва от 100 милиона евро. "Младежката гаранция" осигурява ресурс от 55 млн. евро за следващата година, още толкова средства са предвидени и по линия на други инструменти от ЕС.

Така наречената „младежка гаранция“ предвижда средствата да се усвоят по различни програми за заетост - насърчаване на работодателите да наемат младежи до 29 години, финансиране на стажантски програми, държавата да поема осигуровките на младежите, които работят на непълен работен ден и други.

Според "гаранцията" младежите до 25 г., регистрирани в бюрата по труда, ще получават предложение за работа или обучение до края на 4-тия месец от регистрацията им. Младежите, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда, ще бъдат информирани за услугите, които могат да ползват след регистрация в бюрата по труда.

А иначе в актуализираната Стратегия по заетостта до 2020 година, която кабинетът прие, е записано, че до 2015 г. трябва да стигнем нивото на заетост отпреди кризата. Това трябва да стане чрез повишаване качеството на работната сила и то според изискванията на свободните работни места, включва и подобряване на достъпа до образование и обучение на хората в трудоспособна възраст.

Едва ли тези плахи стъпки ще обърнат негативната тенденция на растяща безработица, ниски доходи, ниска икономическа активност, увеличаване на дела на трайно безработните и други.

Необходими са радикални мерки, които да постигнат обрат в заетостта и възходящ тренд на доходите. Необходима е цялостна реформа в трудовото законодателство. Необходимо е и да приемем, че европейският бюджет не може да реши българските проблеми като безработицата. Бърза промяна на критичната ситуация на пазара на труда няма как да се случи.

Сериозното изпитание предстои.