Какъв ще е ефектът за България от ТПТИ?

С глобализацията на икономиката, голяма част от стоките не се произвеждат в една държава. Компонентите им идват от различни краища на света и за тяхната направа участват ресурсите на редица държави. България също участва в т. нар. вериги на предлагането, изнасяйки стоки (обикновено компоненти) за една държава, която пък ги включва в производството си на крайни продукти, които се изнасят за трети страни.Това коментира в свой анализ икономистът Зорница Славова от Институтта за пазарна икономика (ИПИ).

Във външнотърговските отношения на България, страните от Европейския съюз и САЩ могат да се намерят множество примери за вериги на предлагането. Европейската комисия отчита, че през последните години две трети от вноса в ЕС са суровини, междинни стоки и компоненти, които се използват за направата на продукти за крайно потребление от европейските потребители. Продуктите с произход България носят ползи както за страната, така и за внасящата ги и от своя страна изнасяща крайни продукти държава. 

В тази връзка, готвеното споразумение за свободна търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (Трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите - ТПТИ) би се отразило на икономиката на България освен чрез директния износ на България за САЩ, така и чрез веригите на предлагането (известни в литературата и като вериги на добавената стойност) и участието на България в тях, твърди анализаторът.

Влиянието на този вид международна търговия може да се изследва чрез използването на данни за производството на стоки в ЕС и страната на произход на суровините и материалите, от една страна, и износа на ЕС за САЩ, от друга.
По последни данни на WIOD през 2011 г. България изнася за ЕС-28 суровини и материали на стойност 8,321 млн. щ. долара. Най-висока е стойността на българските материали, използвани в:

• Производството на преработени метали – 1 460 млн. щ.д. (основно вносът е на метали и по-специално  - мед),

• Производството на хранителни продукти, напитките и тютюневите изделия – 918 млн. щ.д. (основно се внасят суровини за храни, напитки и тютюневи изделия),

• Строителството – 574 млн. щ. долара (основно внос на метали и неметални минерални суровини).

Общо внесените суровини и материали в ЕС-28 през 2011 г. са на стойност 16 658 158 млн. щ. д., а произведените продукти за крайно потребление достигат 33 521 044 млн. щ. долара. От тях ЕС-28 изнася към трети страни стоки на стойност близо 6 000 000 млн. долара, като основният партньор извън страните в самия съюз е САЩ. През 2014 г. изнесените стоки за САЩ са на стойност 409 636 млн. долара, което е около 7% от общия износ на ЕС и около 1,2% от всичко, произведено в страните членки.

Като се има предвид размерът на изнасяните от България суровини и материали и използването им в производството на готови продукти в ЕС-28, приносът на страната в общата продукция е на стойност близо 17 000 млн. долара или 0,05% от произведеното в ЕС.

Това означава, че българските продукти (суровини и материали), които участват във веригата на предлагане България-ЕС28-САЩ, са на стойност над 200 млн. щ. долара. Това е повече от половината от директния износ на български стоки за САЩ, който достига 366 млн. щ.д за същата година. Общата картина показва, че около 2/3 от износа на България за САЩ е директен, а останалата 1/3 е чрез веригата на предлагане през ЕС-28.

Всичко това показва значимостта на свободната търговия и облекчаването на тарифните и нетарифните ограничения на търговията между ЕС и САЩ. България може да спечели както от това, че е директен износител за САЩ, така и от това, че участва в производството на редица стоки в ЕС, които впоследствие се изнасят за САЩ, коментира икономистът.