КНСБ: Икономиката на България не се е отдалечила от дефлацията

Все още икономиката на България не се е отдалечила трайно и устойчиво от дефлационните процеси, които доминираха в страната през последните две години, твърдят от КНСБ.

Според анализ на синдиката за издръжката на четиричленно домакинство в края на 2015 г. са  били необходими 2 242 лв. Така за издръжката на един човек от такова домакинство са нужни 560,55 лв., за да се платят храната, образованието, здравеопазването и поддържането на жилище. В сравнение с предходното тримесечие се задържат същите нива, а на годишна база се отчита минимално намаление от 0,1%.

В анализа се отбелязва, че за година цената на петрола на международните пазари намалява с 43,4 %, но този спад частично стига до потребителите. Горивата и смазочните материали поевтиняват с 11,6% заради значителният дял преки и косвени данъци, а топлоенергията - с 15%.

Руското ембарго също оказа натиск за низходящата динамика, казват експертите. Според тях съществен принос за трайната дефлация има рестриктивното бюджетиране, което се отразява на заплатите, пенсиите и вътрешното потребление. 

Експертите твърдят, че темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на домакинствата нараства с 2% спрямо трето тримесечие на 2015 г., след като през първата половина на годината поддържа низходящ тренд.

Доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да се преодолее дефлационната спирала и да се съживи икономиката на страната, казва се в анализа на синдиката.

При цените на хранителните стоки се отчита спад спрямо предходното тримесечие от 0,1%, а на годишна база - ръст с 1%.

Границата на бедност  достига до 295,55 лв. на едно лице. Наблюдава се темп на нарастване на тримесечна база с 0,1%, а на годишна - с 0,6%.

Хранителните стоки в кошницата на ограниченото потребление (без цигари, алкохол, обществено хранене) поскъпват с 1,3% на годишна база. Това според авторите на анализа показва, че по-скоро растат цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства.

Около 2,2 млн. души разполагат със средства под границата на бедност от 296 лв., като това са 30% от населението (по данни на НСИ за третото тримесечие 2015 г.).

С общ доход на едно лице от домакинство от 296 до 561 лв. са 48% (или над 3,5 млн. лица). Около една трета от тези домакинства са близо до границата на бедността, затова е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните при загуба на работа, пенсиониране или болен член в семейството.

Домакинствата с общ доход на едно лице над издръжката на живот от 561 лв. са 22% (около 1,5 млн. души).
Около 78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота в края на 2015 г. Тези данни според авторите на анализа показват, че продължава самоограничаването и отлагането на плащания. 

Средна работната заплата

Размерът на средната работна заплата в края на 2015 г. расте средно със 7,8% за година след шестгодишно задържане на заплатите и пенсиите, пише в анализа. През този период наетите лица нарастват само с 0,9%, или с около 19 хил. души.

Намаляват заетите и заплатите в производството на тютюневи изделия, на основни метали и в добива на нефт и природен газ.

На годишна база промишленото производство отбелязва положителни знаци вече 13-и пореден месец, като през ноември 2015 г. отчита ръст с 1,7%. В  определени отрасли се отчита двуцифрен ръст на промишленото производство, но нарастването не е намерило отражение в същата степен при ръста на заплатите. Например в добива на въглища производството расте с 25,8%, но средната заплата намалява с 5,8%, а наетите - с 1,2%.

С нови 37 хил. се увеличават нископлатените работници за едногодишен период. Около 462 хил. са наети на заплата, която представлява 75% от средната за страната. Техният дял достига до 21,1%, след като в същия период на 2014 г.  представлява 19,5%. Такива са наетите в 17 икономически дейности, като размерът на средните работни заплати в тях е в диапазона 465 - 653 лв.

Съществен принос за положителна динамика на работната заплата оказва нарастването на минималната работна заплата (+8,8%), което е доказателство, че тя има изтласкващ ефект върху доходите в страната, казват от КНСБ.

Минималната заплата получават около 260 хил. работници, или 11,8% от общо наетите. За едногодишен период те намаляват с 283 души.

В 10 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява около 75% от средното за страната. Тези области са с най-голяма концентрация на нископлатени работници. В тази класация са Видин (588 лв.), Благоевград (602 лв.), Кюстендил (627 лв.), Хасково (631 лв.) и Силистра (610 лв.).

31,6% от общо наетите лица са регистрирани в София-столица, с най-висока средна заплата (1 189 лв.) и най-висок темп на нарастване - от 11,4% на годишна база.

В 22 от областите се отчита по-нисък от средния темп на нарастване на средната работна заплата, като за 3 от тях има намаление (Смолян с -1,5%, Кърджали с -0,3%, Силистра с -0,3%).

Регионални различия има и при наетите лица. Ако средно за страната за деветмесечието се отчита ръст от 0,9%, то в 12 от областите се очертава намаление в диапазон от -4 до -0,3%. Най-силно е изразено намалението на наетите във Видин ( -4,2%), Враца (-4%), Монтана (-3%), Велико Търново (-2,9%).