Облекченията за „внос“ на специалисти минаха през социалната комисия

Парламентарната комисия по труда и социалната политика одобри на първо четене законопроекта за трудовата заетост и трудовата мобилност, предложен от правителството.

Промените за трудовата миграция, предложени от кабинета, предвиждат ускорена процедура по издаване на „синя карта“ за чужденци от трети страни, за да работят в определени сектори у нас. Промените засягат най-вече информационните и комуникационните технологии.

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по промените, които бяха разгледани от партньорите преди Коледа. Въпреки че всички партньори подкрепиха предложението по принцип, имаше и редица забележки.

На днешното заседание и депутатите изразиха някои притеснения по предложения законопроект. Най-малко бяха те от групата на ГЕРБ, която подкрепи текстовете с уговорката да се промени текстът, който казва, че „внесените“ работници ще получават три средни работни заплати, което и според бизнеса е много.

От БСП принципно подкрепиха предложените промени с искане до второ четене на закона да бъдат направени някои корекции. Левицата настоява да не се отменя пазарният тест за някои от „вносните“ специалисти заради опесността да бъдат ощетени българските специалисти. От партията изразиха и опасения, че промените ще доведат до спиране на ръста на доходите у нас.

От ДПС също подкрепиха като цяло предлаганите промени. Хасан Адемов попита как точно ще се случи обединяването на разрешителното за пребиваване и това за работа. Като цяло за него зададената посока е правилна с някои корекции.

От Патриотичния фронт обаче изразиха сериозни несъгласия и предложиха на този етап поправките в закона за трудовата заетост и мобилност да бъдат отложени. Мотивите са, че не са защитени българските специалисти, че се спира ръстът на доходите, че има риск да отворим пазара си за чужденци без гражданство. Според Димитър Байрактаров с предложените промени се отваря вратата за бежански наплив и затова трябва сериозно да бъдат преосмислени.

В защита на законопроекта заместник-министърът на труда Гълъб Донев посочи, че отмяната на пазарния тест важи само за висококвалифицираните специалисти, а всички останали ще минават през проучването на пазара. По думите му няма как да се допусне наплив на чужденци, които да изместят българските работници.

Относно заявените възнаграждения Донев коментира, че изискването за три средни заплати защитава на практика българските специалисти, защото по-евтино за бизнеса в този случай излиза да наемат българи. Той акцентира и върху това, че законът урежда трудовите права само на специалисти, а не на бежанци. Затова и по думите му се въвежда понятието вътрешнокорпоративна миграция.

От КНСБ подкрепиха проекта, но изразиха несъгласие с предвидения либерален режим по приемане на висококвалифицирани чужди граждани на работа в България. От синдиката възразиха, че не може да се пренебрегва пазарният анализ, като се дава право на работодателя на база собствено проучване да определя нуждата от кадри с висока квалификация, защото може да се окаже, че разполагаме и с български работници за съответните позиции.

От КТ „Подкрепа“ определиха законопроекта като уместен и навременен, но също имаха забележка по игнорирането на пазарния тест. По думите на Димитър Манолов това е „късогледа политика“, защото може да се окаже, че имаме и български специалисти за търсените длъжности.

Бизнес организациите пък не са съгласни с друг аспект от промените – разходите за труд, които се предвиждат. Всички работодателски организации се обединиха около тезата, че предложението за заплата от три средно месечни възнаграждения за „внесен“ работник с висока квалификация е твърде висок праг и трябва да се спази европейското изискване за 1,5 средни месечни заплати. Бизнесът се аргументира, че разходите по един такъв работник нарастват много, като се добавят и разходи по транспорт, настаняване и други придружаващи.