ЦИД: Корупцията остава най-голямото предизвикателство за България

Системният проблем с корупцията остава предизвикателство номер едно в България и в Румъния, не само по отношение на финансови загуби, но и заради невъзможността за провеждането на устойчиви реформи в сферата на доброто управление. Това констатира Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) по време на кръгла маса на тема „Европейските фондове и уроците от тяхното управление в България и в Румъния".

България продължава да се лута между обещания за реформи и липса на резултати, което доведе до гражданска апатия и продължителна липса на доверие в държавните институции, посочват експертите от Центъра.

Отслабването на съществуващите европейски механизми за контрол, продължаващата тенденция за затихваща вътрешна политика на сближаване и частичната загуба на авторитет от страна на ЕС, доведоха и до спирането, в началото на 2017 г., на Европейския антикорупционен доклад, създаден с цел поставянето на общи стандарти за добро управление във всички страни членки, се казва в съобщението на ЦИД. 

От там посочват, че направения анализ на предоставените на България европейски средства в сферата на антикорупцията за периода 1998 – 2015 г. разкрива ключова тенденция - българските правителства отделят внимание и ресурси за антикорупционни инициативи единствено в случаите, когато страната трябва да изпълни определени условия на ЕС и/или е на прага на важни събития в контекста на европейската ѝ интеграция.

В рамките на предприсъединителния процес финансовата подкрепа за антикорупция расте отчетливо в два конкретни случая – в самото начало, при стартирането на предприсъединителните програми, както и непосредствено преди подписването на Договора за присъединяване през 2005 г. След като пълноправното членство на България стана факт, финансирането за антикорупционни проекти, главно посредством Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК) и преходния механизъм от 2007 г., достига своя връх в началото на 2010 г., което съвпада с изтичане давността на предпазните клаузи, предвидени в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка.

С изключение на тези пикови периоди, България е отделяла ограничен ресурс за антикорупция, противно на важността на конкретната сфера в контекста на присъединителния процес и последвалото членство, констатират от Центъра.

Данните от Системата за мониторинг на корупцията, прилагана в последните близо две десетилетия от Центъра за изследване на демокрацията, показват, че именно тези периоди съвпадат и с най-ниските нива на корупция в България. Това е доказателство, че комбинацията от наложени външни условия, които България е задължена да изпълни, и предоставянето на финансова подкрепа за антикорупция водят до позитивни резултати, които обаче се оказват неустойчиви във времето. От друга страна, самият факт, че Механизмът за сътрудничество и проверка продължава да действа през 2017 г., демонстрира, че нито България, нито Румъния съумяват все още да постигнат необходимите управленски стандарти за ЕС, както и да покажат конкретни и устойчиви постижения в сферите на антикорупцията и на съдебната система.

От ЦИД отбелязват като позитивен ефект, че европейските фондове допринесоха за повишаването на цялостния административен капацитет в България и в Румъния – като ефикасност, прозрачност и достъп до информация. Анализ на Центъра за изследване на демокрацията показва, че обществените поръчки с европейски средства са средно с четири пъти по-нисък корупционен риск спрямо поръчките, финансирани изцяло от националния бюджет. Проблеми обаче не липсват, най-вече по отношение на въздействието и целесъобразността на множество европейски проекти.

Предоставеното европейско финансиране в сферата на антикорупцията се оказва несъразмерно малко в сравнение със сериозността на препоръките на следприсъединителния мониторинг за България, посочват обаче от Центъра в негативен аспект. Независимо от факта, че препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка остават предимно негативни, след изтичането на предпазните клаузи през 2010 г. финансовият ресурс за антикорупционни проекти намалява значително.

По-задълбочен преглед на проектно ниво през целия програмен период 2007 – 2013 потвърждава противоречието между ограничената антикорупционна подкрепа, от една страна, и препоръките на Европейската комисия, че България не демонстрира съществен напредък, от друга. След 2009 г. финансовият ресурс, насочен към реализирането на проекти в сферите антикорупция, прозрачност, съдебна система и добро управление, значително намалява.

Въпрос на време е да разберем дали това ще се промени през настоящия програмен период с реализирането на програма “Добро управление”, посочват експертите.

Според техните наблюдения липсват адекватни реформи в сферите на антикорупцията и съдебната система независимо от наличието на европейските фондове и общности програми. А това е резултат както от недостатъчната политическа воля, така и от невъзможността ЕС ефективно да повлиява реформите в страни членки.