Цената на млякото не е проблем, ако фермерите са по-ефективни

Очакваната през 2017 г. цена на млякото от 0,58 – 0,6 лв. за литър не е проблем за фермерите, ако производителността на животните доближи средната за ЕС и стопанствата се оптимизират. Това се казва в анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА, към Института за аграрна икономика.

Според анализаторите, благоприятни особено за по-малките ферми са създадените условия за директни продажби.

Стопанствата със затворен цикъл могат да формират по-високи цени на млякото около 1 – 1,5 лв/литър, което ги задържа на пазара. Според икономистите за стопанствата до 50 – 100 млечни животни цени на млякото под 0,8 лв./л са незадоволителни и не покриват всички разходи за дейността.

Въпреки сръхпредлагането на млечни продукти на европейския пазар, цените им на българския се запазват почти без промяна. Намалява единствено цената на кравето масло, при което повечето потребени количества са вносни (основно от Германия).

Въпреки че цените на млякото между 2007 и 2015 г. са спадали на месечна база с около 3-4%, то цените на сиренето в периода са се покачвали на месечна база. Затова експертите смятат, че цените на млечните продукти в търговията на дребно няма да спрат да се покачват в следващите години.

Средните цени на кашкавала, сиренето и маслото през 2015 и 2016 г. отбелязват лек спад заради силната външна конкуренция с такива продукти. Цената обаче на пресните и кисели млека се задържа без промяна през последните 2 г., въпреки че изкупните цени са паднали между 2014 и 2016 г. с почти 18%.

В анализа се предвижда в следващите години повишение в доходите на потребителите (най-вече в големите градове). Все по-големи обеми млечни продукти ще се реализират през големите търговски вериги и потребителите ще обръщат повече внимание на качеството и търговската марка, което също вероятно ще тласка цените нагоре.

В резултат на ситуацията на общия пазар в ЕС и на увеличеното предлагане и спрян износ към Русия, вносът на млечни продукти в страната расте. Значим ръст има при киселите млека. Ръстът при кашкавала за периода 2013 – 2015 година е почти 30% и се очаква задържане на тези нива и леко увеличение в следващите години. Вносът на масло през 2015 година е достигнал известен пик и според анализаторите достигнатите равнища ще се задържат и в бъдеще.

През последните години расте вносът на млечни суровини. Тази тенденция няма как да бъде променена в следващите години при положение, че вътрешното производство на сурово мляко е на ниски нива.

Българските мандри използват около 25 хил. т сухо мляко годишно, става ясно от анализа. След пика от 2013-та се очаква нивото да се задържи на около 25 хил. т за година.

Използваното палмово масло за млечната индустрия след 2015 г. според графиката в анализа е над 10 хил. т годишно.
Броят на млекопреработвателните предприятия в България е 2153 през 2015 г. В сравнение с 2000 г. броят им намалява с около 52% (от 445 броя). Средно една мандра преработва между 2 460 т (2012) и 2 360 (2015) – т. е. средният размер на предприятията е сравнително малък, те имат свободен капацитет и вероятно по-високи разходи за преработка.

Големият брой преработватели помага, от една страна, за по-свободен пазар на суровото мляко, но в същото време прави преработката по-малко ефективна.

Първите четири фирми по оборот са собственост на чуждестранни компании (Обединена млечна компания АД, Трибул ЕАД, Меггле България ЕООД и Шрайбер Фуудс България ЕООД). Те представляват над 26% от обема на продажбите. Челната им позиция е обусловена и от факта, че фирмите-майки имат добро представяне в региона и съдействат за износ на продукцията в съседни държави.

При преработката е забележима и друга тенденция - фирмите да специализират заводите си за определен вид продукти.

Като цяло според изследователите от CAPA положението в българското млечно животновъдство е тревожно най-вече заради ниската конкурентоспособност на европейския пазар. Последните 2 години се оказаха най-сериозното изпитание пред местните производители заради продължилите дълго време ниски цени, които са съпоставими с тези от 2009 г., резултат от отпадане на дерогационните режими, премахване на квотите, растящото световно производство и руското ембарго.

Млечното животновъдство страда и от тежки вътрешни проблеми, свързани със структурата на сектора, производителността и пазарната реализация.

Броят на животните показва известна стабилизация през последните 10 години, но това се постига благодарение на субсидиите.

*Материалът е съкратен и редактиран.

Конкурентоспособността на българските ферми ще бъде дискутирана на организирания от Клуб Инвестор дебат "Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г.", който ще се проведе на 14 март 2017 г. от 13 ч. в бизнес център Capital Fort в София (бул. "Цариградско шосе" 90).