Бъдещето на енергетиката - децентрализация и гъвкавост

Бъдещето на енергетиката е свързано с децентрализацията и по-голямата гъвкавост на системата, което ще намали разходите и ще скъси преноса на енергия. Невъзможно е вече да се правят дългосрочни стратегии и визии за енергетиката, защото икономиката се развива много динамично и понякога много изненадващо за анализаторите. Това коментираха участниците в кръгла маса, посветена на възможността да бъдат възобновени мега проекти като АЕЦ "Белене", "Южен поток" и петролопровода "Бургас - Александруполис".

Т.нар "Голям шлем" беше реанимиран в програмата на БСП, но след това темата не беше обект на дискусии дори и от представители на лявата партия.

Според експертите за тези проекти се говори без нужната експертиза, с фокус върху разходите, но не и върху приходите от тях. Те бяха категорични, че наблюдаваме "вампирясване" на проектите - те са мъртви, но през определен период от време отново се заговаря за тях, а това струва пари, посочи енергийният експерт Юлиан Попов. Някои от проектите се възраждат под друга форма - например газовият хъб "Балкан" е продължение на "Южен поток".

Христо Казанджиев заяви, че и трите проекта са политически мотивирани и няма икономическа логика и предпоставки за реализацията им - липсва пазар и ресурси. "Тези проекти са част от схема за преразпределение на обществени средства към партии и групировки", коментира той. Според него трябва да се намалява делът на държавата в енергетиката и да се привличат чужди инвеститори в сектора.

Икономистът Лъчезар Богданов обаче беше категоричен, че за реализацията на подобни мега планове трудно може да бъде намерен частен инвеститор и да се привлече заемен капитал. Според него за изграждането на нова ядрена централа биха отишли около 50% от всички кредити, отпускани в страната. Според консервативни оценки за "Южен поток" биха отишли към 16% от кредитите.

Според Георги Касчиев България няма нужда от нова ядрена мощност. Според него разполагаемата мощност у нас е 11,7 хил. мегавата, а ако бъдат извадени възобновяемите източници, мощностите ще бъдат около 9,7 хил. мегавата. За него съществуващите енергийни мощности са достатъчни, а и в световен мащаб няма „ядрен Ренесанс“.

Икономистът Георги Ангелов припомни, че разчетите са били за голям дефицит на електроенергия след 2013 г. и по тази причина е била нужна и АЕЦ "Белене". Данните обаче показват, че не само няма дефицит, а свръхпроизводство и административно се налага и спирането на мощности. Той посочи още, че дори и в най-студения ден през тази зима българската енергетика се е справила с натоварването дори и без студен резерв.

Оценката на Ангелов е, че при изграждане на АЕЦ "Белене" при това положение е щяло да коства на системата по 1 млрд. евро загуби годишно. Допълнително и Националната електрическа компания (НЕК) губи от това, че натоварва на пълна мощност съществуващите мощности. За него загубите от 2013 г. досега от изграждането на втората ядрена централа биха били над 10 млрд. лева.

Експертите посочиха, че в последните години зелената енергия поевтинява непрекъснато, докато това не може да се каже за ядрени централи. Въпросът е в съхранението, за да могат да бъдат управлявани пиковете.

С идването на новите технологии и навлизането на природния газ цената на електроенергията ще намалява все повече, което означава, че инвестицията в АЕЦ "Белене" никога няма да се изплати, посочи Ангелов. Калоян Стайков допълни, че страната е направила грешка при въвеждането на зелените технологии - когато цената им е била най-висока, и техният имидж в обществото и много лош.

Бъдещето на енергетиката е в гъвкавостта на производството, както и поставянето й на пазарна основа, категорични бяха още участниците в дискусията. Пазарът трябва да бъде либерализиран, доставките да се диверсифицират и да има обединение на енергийните пазари на регионално ниво.

Новите технологии, смарт управлението на доставките също подпомагат децентрализацията на системата, каза Георги Ганев. Според него и взимането на решенията в енергетиката също трябва да бъдат децентрализирани, на базата на много варианти и доставчици и така и сигурността за потребителите ще е по-сигурна.

Новите технологии обаче прехвърлят фокуса върху мрежите - състоянието им вече става много по-важно, допълниха анализаторите.

Илиан Василев допълни, че за голяма част от проектите се работи без нужния професионализъм, а се търси начин единствено за "държавно инвестиране". Той обаче припомни загубите от лошите инвестиционни решения с аргумента, че активите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) през 2009 г. са били на стойност около 13-14 млрд. лева, а днес са под 5 млрд. лева.

Експертите формулираха и някои политики за бъдещето развитие на българската политика. Освен върху децентрализацията и новите технологии, фокусът трябва да бъде насочен към откъсване на газовата зависимост, регионализацията на енергийния пазар и съобразяване с Парижкото споразумение за изменението на климата, както и с приетите ангажименти към ЕС.