FT: България отлага реформите заради председателството на Съвета на ЕС

България ще отложи взимането на важни решения и ще се съсредоточи в председателството на ЕС, пише Financial Times в серия от статии, посветени на страната ни тази сутрин.

След три парламентарни и едни президентски избори, провели се след май 2013 година, България се радва на относително политическо спокойствие.

Управлява трудно сформирана коалиция между центристката ГЕРБ и обединение на крайнодесни патриотични партии, а социалистическата партия е опозиция. "Никой не иска да клати лодката и да пречи в момент, в който страната е на европейската сцена", допълва изданието.

Според наблюдатели шестте месеца на председателството дават спокойствие на управляващите, но те няма да направят нищо, което да обезпокои гражданите, да предизвика улични протести. "Няма парализа, но няма и желание за реформи", категоричен е Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията.

В същото време европейските партньори на България ще искат да видят напредък по реформите в съдебната система, борбата с корупцията и модернизацията на полицията, на образователната система и здравеопазването. А дългосрочният просперитет на държавата зависи изцяло от енергични реформи, пише още FT.

По данни на Световната банка приходите на човек от населението в България са равни на 47% от средното равнище за ЕС, което прави страната най-бедния член на общността. Производителността трябва да се увеличава с поне 4% на година за следващите 25 години, за да настигнем средното ниво на общността.

Липсата на реформи спъва икономиката

В последната година България записва солиден икономически растеж, който се очаква да продължи въпреки пречките от бюрокрацията и корупцията, пише още Financial Times в серията си от материали, посветени на ротационния председател на ЕС.

Икономисти, цитирани от изданието, посочват, че някои от реформите са критични, за да бъде ускорен ръстът на икономиката в средносрочен и дългосрочен план. Те обаче често се пренебрегват - дали заради натиск от лобисти, или заради липсата на административен капацитет.

Препоръките са, че трябва да бъдат премахнати бюрократични спънки и корупционни практики, които от години са причината за липсата на достатъчно преки чуждестранни инвестиции. Трябва да се подобри управлението на държавните компании, да се изготви адекватна политика за пазара на труда, която да отчете ефекта от миграцията.

За Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията липсата на инвестиции в България се обяснява с регулаторни пречки и липсата на добро управление. Липсата на добра администрация е видна при управлението на европейските средства - проектите с европейско финансиране се печелят от "шепа привилегировани компании", допълва още той.

"Непрекъснато говорим за подобряване на администрацията, отворено управление, е-правителство. Но някак това не се трансформира в "Какво трябва да направим?", казва още експертът пред FT.