Българският туризъм забави скорост през 2019 година

Българският туризъм все по-осезаемо забавя скорост и това отчетливо пролича през изминалата 2019-та. Годината потвърди очакванията за стагнация на туристическия пазар у нас и заслужи характеристиката на противоречива и динамична година за туризма в България. В същото време на фона на драматичният крах на британския туроператор Thomas Cook и последвалия фалит на българския конграгент „Астрал холидейз“ туризмът ни запази своята стабилност.

Българският туризъм като цяло бележи минимални спадове по ключовите параметри - брой туристи, нощувки, туристически посещения, приходи, но натежава фактът, че тези спадове идват от ключови пазари. И ако през 2018 година българският туризъм продължи да се развива във възходяща посока, стъпвайки на отличните резултати от предходните две години - върховата за сектора 2016 г., която реализира рекорди по всички параметри, и 2017-та, която беше запомнена с бум при международните пътувания заради пика на нискотарифните авиокомпании, то 2019-та отстъпва по всички показатели.

Летен сезон - без прегряване

Въпреки че стагнира, 2019-та е добра година за българския туризъм, коментира директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов за Investor.bg. През изминалата година успяхме да създадем доволни туристи, което е важно и за бъдещи периоди. Действително двете ни морски летища записаха спадове в пристиганията на туристи, но това намали прегряването на летния сезон, което имахме в предходните две години. Като цяло това е първата година от последните няколко, която остави доволни туристи и заради благоприятните кличатични условия, каза експертът. 

Изпращаме един турболентен туристически сезон. Това е оценката на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) за туризма през изминаващата година. На фона на съседните държави, които реализират ръстове, България записва сериозни спадове и то от ключовите европейски пазари. Българският туризъм като цяло бележи минимален спад от 2% според официалните данни, коментира Байко Байков от Асоциацията на туроператорите и подчерта, че в същото време съседните на нас страни нарастват всяка година с 6-8%, тоест изоставнаме с около 10 на сто.

Годината на стагнацията 

2019-та година не записва ръстовете от предходните години. Като цяло ръстът е около един процент, но ще приключи със 150 хиляди повече туристи, влезли в страната и то такива, които се включват в туристическата статистика. В този смисъл годината не е отрицатаелна по параметър брой туристи. Наред с това секторът остава стабилен и заради увеличението на приходите от 4%. Стагнацията обаче, която очаквахме да засегна отрасъла, се сдбъдна, защото при повишаване на цените в туризма, приходите изостанаха, посочи Румен Драганов.

По-високите цени на туристическите услуги у нас от 2018 година показаха, че секторът може да се представя и по-добре и че може да бъде конкурентоспособен. 2019-та година обаче не успя да препотвърди възможностите на туристическата индустрия, а и на политиките в туризма да подкрепят възходяящата тенденция.

Разходите за туристическия продукт нараснаха с около 17%, но се оказа, че поскъпването му не е достатъчно, за да покрие разходите на отрасъла. Така че 2019-та е годината на стагнацията в туризма, работим повече и получаваме по-малко, обобщи експертът от Института за анализи и оценки.

Спадовете - не лош маркетинг, а лошо качество

Въпреки спадовете на туристи през юни и юли, през август броят на туристите спрямо година по-рано беше по-голям с 200 хиляди и годината ще приключи с повече туристически посещения в страната, отбеляза Драганов. Голямата разлика идва от това, че дестинациите, предлагащи културен туризъм в градска историческа среда и СПА туризъм, отбелязаха ръст на туристите, а по Черноморието имаше срив. Тази година чуждите туристи не пристигнаха по Черноморието не заради лош маркетинг, а заради лошо качество, коментира специалистът.

Изминалата година потвърди и друг феномен за туристическата индустрия – променената структура на важните за страната ни туристически пазари. И тъй като Румъния вече е пазар номер две за България, Украйна след петгодишни спадове регистрира ръст от 60%, а Великобритания е пазар номер четири, то следва да се преосмисли националната маркетингова политика, смята Байко Байков.