Здравната система през 2019 г.: „Здравеопасна“

Електронното здравеопазване – раздвижване, но в бъдеще време

Новият модел на финансиране на здравната система и внедряването на електронното здравеопазване – двете ключови реформи в сектора, записани в управленската програма на кабинета за периода 2017-2021 година, не получиха желания стимул. Темата за електронното здравеопазване - въвеждането на Национална здравна информационна система, премина призрачно и през тази календарна година. Този първостепенен на книга приоритет за управляващите, за който до момента са похарчени милиони евросредства, продължава да не се случва. А с това и реалната промяна в сектора. Електронно досие, електронно направление, електронна рецепта отново са в бъдеще време.

Обществената поръчка за е- здравеопазването беше отпушена чак в края на годината, след като Върховният административен съд окончателно отхвърли жалбите срещу търга на Министерството на здравеопазването. А всъщност крайният срок за изграждане на Националната здравна информационна система беше краят на декември 2019 година.

Нерадостната картина в здравния сектор беше обобщена в края на годината в доклад на Европейската комисия. През декември ЕК публикува анализ за състоянието на здравето в Европа 2019 г., включително и за България, а изводите не изненадаха. Критиките са болезнени, а дефектите директно посочени - българското здравеопазване е зле структурирано, скъпо и неефективно, а честата смяна на политическите ръководства е основна пречка за прилагането на реформите през последните години. Финансовата устойчивост на здравната система е поставена на изпитание заради прекомерното разчитане на частните разходи – при най-ниски доходи в ЕС България е първа в съюза по дял на частните разходи за здраве - близо 47% от всички разходи за здравеопазване в страната, пише в доклада.

Коментарите на управниците в българското здравеопазване също са красноречиви. Според управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев проблемите "се замитат" под масата.

А според здравния министър Кирил Ананиев няма как да има реформи в новия бюджет на НЗОК, а само практически мерки, които ще създадат условия процесът по реформиране на модела да се ускори. По думите му през 2020 г. трябва да се създаде цялата организация, за да влезе промяната в здравноосигурителния модел от 1 януари 2021 г. 

Така българското здравеопазване записва още една година без полезен ход по важните въпроси за сектора, прехвърля стари проблеми в следващата година и остава усещане за движение по инерция.