Икономист: Членството в ЕСМ сега ще навреди на България в настъпващата криза

Все повече страни предприемат все по-драстични мерки за ограничаване разпространението на коронавируса. Действията са невиждани от поколения европейци и ситуацията започва да наподобява военновременна обстановка. Правителствата постепенно разбират, че поне до един момент ефективността на мерките е правопропорционална на тяхната строгост въпреки икономическата и финансовата цена.

А тази цена вероятно ще бъде драматично висока и далеч надхвърляща онова, което наблюдавахме след 2008 -2009 г. Бегла ориентация за ефектите дори само от началото на настъпващата криза ни дават новоизлезлите икономически данни от Китай за януари и февруари т.г.-13,5% спад в индустриалното производство, рекорден резултат, 12 пъти по-голям спад в инвестициите от прогнозите, 20,5% срив продажбите на дребно и невиждана безработица от 6,2%. Прибавим ли това към вече натрупаните в последните години дисбаланси и забавянето на икономиката в части от света като еврозоната още преди пандемията, ситуацията започва да изглежда особено сериозна.

Двойкаджиите на еврозоната

Настъпващата криза ще удари най-силно фискално най-слабите страни. Предстои от една страна спад на данъчните постъпления, вследствие забавящата се икономическа активност, а от друга - натиск за все по-големи публични разходи, свързани с различни схеми за подкрепа, компенсации или стимулиране. Тази комбинация от предстоящи процеси ще е един истински „фискален коктейл Молотов“.

В еврозоната има много фискално слаби, до неустойчивост, страни. Което не е изненадващо предвид слабата финансова дисциплина, която самата конструкция и политиките в еврозоната насърчават. От една страна, там доминира т.нар. морален риск, свързан с очакването че някой извън твоята държава ще те подкрепя (както например ЕЦБ чрез разхлабената си парична политика, която дори тези дни се фокусира все повече именно към покупки на дългови инструменти, т.е. насърчаване вместо намаляване на задлъжнялостта в еврозоната). От друга страна, в еврозоната дори съществуващите на книга фискални правила не се спазват и не се прилагат строго.

Ето защо днес в еврозоната имаме големи и малки държави - „фискални двойкаджии“. Италия, Испания, Гърция, Франция,Белгия…  списъкът е дълъг. Общото е неизпълнението на задълженията по т.нар. Маастрихстки критерии, които поне на хартия представляват ключов елемент от стабилността на валутния съюз.

Кой ще спасява фалирали държави в еврозоната?

Подобна ситуция ни води до съвсем реалистичния извод, че ще се наложи спасяване на такива държави. Възниква следващ въпрос – чрез какъв механизъм еврозоната ще може да извърши предстоящи спасителни операции за държави-свои членки? 

Единственото и най-доброто в тази посока, което ръководителите на еврозоната измислиха в резултат на кризите, които раздираха еврозоната през втората половина от нейното кратко съществуване, бе създаването на Единния стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism, ESM).

Тези дни много се коментира дали и как този „спасителен“ механизъм може да бъде използван за страни, пострадали от пандемията с новия коронавирус. За съжаление един трезв поглед към ESM е достатъчен, за да попари всеки порив на оптимизъм.

ESM е фонд с капитал около 705 млрд. евро. Дали това е достатъчно за да бъдат спасени страни като Италия, Гърция, Испания, Португалия,Белгия, Кипър и Франция, имайки предвид дори само размера на публичните им задължения. По последни данни на Евростат от третото тримесечие на 2019 г., комбинираният им дълг е 7 150 млрд. евро, т.е. близо 7,2 трилиона евро само за тези 7 държави.За отделните страни като част от техния БВП това е 137% за Италия, 121% за Португалия, 98% за Испания,  101% за Франция, 99% за Кипър, 102% за Белгия и 178% за Гърция.

Данните за капитала на ESM са публични. Всеки може да направи следните сметки, които ясно показват, че парите от ESM ще бъдат крайно недостатъчни.

Първо, от тези 705 млрд евро реално са внесени едва около 80 млрд. евро, което е само около 11%. Останалите са записани, но неизплатени от различните държави-членки на еврозоната, които са и акционери в ESM.

Второ, размерите на тези незаписани задължения за внасяне на капитал варират според, най-общо казано, големината на икономиките на тези страни. Например една Италия следва да довнесе в капитала на ESM около 111 млрд. евро. Испания – 74 млрд. евро. Франция – 126 млрд. евро. Белгия – 22 млрд. евро. Гърция – 17 млрд. евро. Португалия – 16 млрд. евро. Кипър -  1 млрд. евро.

Сумата от дължимите от тези фискално провалени държави в еврозоната (с дългове над 100% от БВП) е около 367 млрд. евро. Това е близо 60% от дължимия и още невнесен капитал в ESM!