Как щурмът на един плаж прерасна в политическа криза в България?

Изтекли снимки на премиера. Прокурорски набег в кабинета на президента. Акостиране на публичен плаж, превзет от политик и бизнес магнат. Вот на недоверие към правителството. И най-големите улични протести от седем години насам.

България е обхваната от политическа криза, която е най-голямата от 2013 г., когато продължителните протести срещу корупцията събориха ляво правителство, пише в анализ, публикуван в New York Times, с автори Боряна Джамбазова и Патрик Кингсли.

Сега демонстрантите се опитват да изтласкат наследниците им, които са изправени пред подобни обвинения в корупция, намеса в съдебната система и обслужване на богатите бизнесмени.

Най-бедният член на Европейския съюз, сгушен на югоизточната граница на блока, България е едновременно фокус на палеца за влияние между Запада и Русия и пример за срива на демократичните стандарти в Европа.

България обаче е и специфичен и необичаен случай.

В Унгария и Полша, двете най-известни жертви на демократично отстъпление, управляващата партия движи подрива на демократичния процес. В България това се води от по-широк кръг участници, както вътре, така и извън правителството, включително малка група заможни бизнесмени, посочва се в анализа.

Настоящите вълнения бяха предизвикани от разкритието, че един плаж е запазен за частно ползване на бивш политик и известен бизнесмен. За мнозина това изкристализира опасенията, че българската държава е попаднала под въздействието на външно влияние, което подтиква десетки хиляди да демонстрират в градове в цялата страна.

„Случват се няколко неща наведнъж. Най-важното е, че широката общественост смята, че социалният договор, който се основава на правилата, прилагани еднакво за всички, е нарушен“, коментира Весела Чернева, ръководител на софийския клон на Европейския съвет за външни отношения.

Кризата започна, когато опозиционният политик Христо Иванов се снима, докато акостира с лодка на въпросния плаж, който е на практика барикадиран. Агенти по сигурността в цивилни дрехи го изтласкват обратно във водата, илюстрирайки как плажът е неофициално запазен за лична употреба на влиятелния политик Ахмед Доган.

Видеото доведе  до осъдителни коментари от страна на президента на България Румен Радев и отприщи протестите заради влиянието, което личности като Доган упражняват върху политическия живот, държавните ресурси и в случая публичната земя.

„Искахме да разкрием, че цялата държава обслужва интересите на Доган“, коментира в телефонно интервю Христо Иванов.

Общественото възмущение бързо се засили, когато по-късно прокуратурата претърси Президентството и задържа двама членове на персонала на Румен Радев. Част от протестиращите възприеха това като отмъщение за критиката на Радев към Доган.

„Държавните институции са в капана на група хора, за да обслужват собствените им интереси, вместо да функционират независимо“, казва Даниел Смилов, анализатор в Центъра за либерални стратегии, група за политически изследвания със седалище в София.

Напрежението се засилва от постоянните „течове“ на неудобни и в известен смисъл странни снимки и видеа на политици, включително на премиера Бойко Борисов. Снимка, публикувана наскоро в българските медии, изобразява човек, приличащ на премиера, който спи до пистолет. Друга снимка показва нощното шкафче, натъпкано с банкноти и златни кюлчета.

Борисов потвърди, че спалнята е неговата, но каза, че пистолетът и парите не са присъствали и че снимките са манипулирани.

Медиите публикуваха и набор от изтекли записи, в който човек, чийто глас прилича на Борисов, говори за държавни дела.

Хиляди българи вече две седмици скандират в центъра на София и под прозорците на кабинета на Борисов, като призовават за неговата оставка и оставката на главния прокурор. Миналата сряда Борисов се опита да озапти напрежението, като обяви, че обмисля да уволни трима министри. Той обаче отказва да напусне поста си, а протестите вече се разпространяват и в други градове на страната.

Депутатите от опозицията внесоха вот на недоверие към правителството, който днес беше отхвърлен.

Партията на Борисов пусна изявление, в което отрича, че работи под влиянието на партията на Ахмед Доган – Движението за права и свободи (ДПС). ДПС се подкрепя главно от членове на българското етническо турско малцинство и само от време на време е формална част от управлението. Групата и нейните членове обаче натрупаха огромно влияние в българската политика, икономика и медии.

„В България няма един силен“, казва Димитър Бечев, експерт по Югоизточна Европа в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. „По-скоро говорим за олигархична система“, допълва той.

Наскоро американското посолство излезе с изненадващо изявление, подкрепящо протестите. Силата му контрастира с по-малко строгия тон от европейските институции и лидери. Някои колеги от центристката група на Европейския парламент дори излязоха със съобщения в подкрепа на Доган и неговата партия.

Въпреки че върховенството на закона е в центъра на философията на ЕС, европейските лидери постоянно избягват да заемат твърде силна позиция срещу правителствата, които се отклоняват от демократичните стандарти у дома. „ЕС е механизъм за създаване на консенсус и не е толкова добър в конфронтационни ситуации“, казва Весела Чернева.

Още по темата четете тук!