Ще се окаже ли еврото новият герой във валутната война?

На въпрос за курса на еврото Драги заяви, че стойността му е от значение, когато ЕЦБ изготвя икономическите си прогнози, „но и че не е цел на политиката на банката“. Накрая Драги изтъкна, че на практика реалният обменен курс на еврото остава в рамките на дългосрочната си средна стойност, с което банкерът създаде впечатление, че не вижда особена необходимост от непосредствена намеса.

Истина е, че претеглената спрямо валутите на основните търговски партньори на ЕС стойност на еврото остава значително по-ниска от тази през ноември 2004 г. и ноември 2007 г., когато бившият президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише извърши вербални интервенции, за да ограничи поскъпването на валутата.

За някои консервативни политици в еврозоната поскъпването на еврото вероятно е добър знак за възстановяването на доверието във валутния съюз.

По-силното евро обаче заплашва да задуши един от малкото останали двигатели на растеж в общността – нетният износ е допринасял благоприятно за брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната през всичките 10 последни тримесечия, разкриват данни на Barclays.

Дори мощната германска машина за износ има защо да се притесни – курсът евро – йена има значение за автомобилопроизводителите в страната. Миналата седмица премиерът на Люксембург и досегашен председател на Еврогрупата Жан-Колод Юнкер предупреди, че еврото е „опасно скъпо“.

Ако реши да извърши интервенция, ЕЦБ може да предостави допълнителна дългосрочна ликвидност или отново да понижи лихвените си проценти. Последното решение обаче няма да е лесно. Това това, което би имало ефект, е не понижаването на основния лихвен процент, при който банките теглят ликвидност и който за момента е 0,75%, а понижаването на краткосрочните овърнайт пазарни лихви.

За момента лихвата по овърнайт кредитите на ЕЦБ съвпада с тази по овърнайт депозитите и се равнява на нула. Ето защо всяко действие от страна на банката за ограничаване на поскъпването на еврото би означавало стъпка в неизследваната територия на негативните лихвени проценти, където ЕЦБ би таксувала банките за удоволствието да съхраняват фондовете при нея.