Валутните войни се завръщат в стил 30-те години на ХХ век, а кой ще изгори?

Докато отделните държави се опитват да отслабят своите валути, за да увеличат износа, рискът от валутни войни, подобни на събитията от 30-те години на ХХ век, нараства, а политиците се опитват да се подсигурят, че ще бъдат на печелившата страна, смятат от американската банка Morgan Stanley, цитирани от CNBC.

Според финансовата институция балансът на силите в момента е в ръцете на Япония, тъй като подходът към монетарно разхлабване на местните политици изглежда изведе света с една стъпка по-близо до валутна война.

През януари японската централна банка удвои целта си за инфлацията до 2% и пое неограничен ангажимент да продължи да изкупува активи от началото на 2014 г. Това стана след преминаването на властта към Либерално-демократичната партия, а новият премиер на страната Шиндзо Абе открито призова централната банка за агресивни монетарни стимули.

Този ход, твърдят от Morgan Stanley, промени ситуацията, тъй като позволява на Япония да засили стагниращата си икономика.

„Ако по-слабата йена е важен елемент в стратегията отново да бъде повишена конкурентоспособността на тази износно ориентирана икономика, тя внася нещо в картината, което липсваше в досегашното взаимодействие сред централните банки на развитите икономики – конкурентно обезценяване“, посочват от американската банка. Това на свой ред ни приближава с една стъпка повече към валутна война“, добавят оттам.

Икономистът в банката Манодж Прадхам описва войната от 30-те години на ХХ век и изтъква уроците, които бихме могли да научим от миналото.

Великобритания първа излиза от златния стандарт на 19 септември 1931 г. заради болезнено високото ниво на безработица. Паундът е девалвиран, задействайки неконтролируема поредица от събития, като САЩ, Норвегия, Швеция, Франция и Германия последват примера на Великобритания.

Онези държави, които го извършват по-рано, са облагодетелствани за сметка на останалите в златния стандарт, а резултатът е „разоряване на съседа“, подчертава Прадхам. „По същия начин това е вътрешният дневен ред, който може да задвижи конкурентното девалвиране днес“, убеден е той.

„Тъй като световното търсене вероятно ще остане слабо, съживяването на японския експортен сектор за сметка на слабостта на йената изглежда ще отнеме пазарен дял от останалите износители – нещо, което би могло да предизвика мерки за обуздаване на значително отслабване на йената“, смята експертът.