Валутните войни се завръщат в стил 30-те години на ХХ век, а кой ще изгори?

В подробен сценарий за това, което би могло да последва, Прадхам подчертава, че Европейската централна банка и Федералният резерв на САЩ ще разхлабят допълнително монетарната политика, използвайки количествените улеснения, за да намалят силата на еврото и страховете за тавана на дълга. Латиноамериканските и останалите азиатски икономики може да въведат капиталови контроли от типа на данъци върху транзакциите или дори някакъв тип вербална намеса, твърди той.

„В особено интересните случаи с Южна Корея и Тайван нашият икономист Шарън Лам смята, че вербалните намеси (които до известна степен вече са в действие), интервенциите на валутните пазари и капиталовите контроли представляват най-вероятната политическа реакция“, отбеляза Прадхам.

Той добави, че развиващите се пазари на Колумбия, Мексико, Перу и Чили дори са направили обратен завой към по-мека монетарна позиция.

„Макар че валутната война не е основният ни сценарий, новият ангажимент на японските политици наистина увеличава риска от съответните действия, за да бъде запазена слабата йена“, обяснява Прадхам.

„Опитът от 30-те години на ХХ век предполага, че подобни големи валутни кризи вероятно са предизвикани от вътрешни проблеми и че са в състояние да доведат до явно печеливши и губещи. Политиците на развиващите се пазари вече са се заловили да си осигурят позиции, които ще ги оставят сред печелившите, но балансът на силите засега е в ръцете на Япония“, категоричен е той.