Проблемът с количествените улеснения на Фед - банките просто не кредитират

Слабото банково кредитиране е основна причина за това забавяне и за мудния цикличен подем. Докато на чувствителните на промени в лихвените проценти сектори на икономиката се дължи 83% от съвкупното търсене, е ясно, че подходящото финансиране на частното потребление и инвестициите на предприятията държат ключа към устойчивия подем на огромните човешки и капиталови ресурси, които все още в американската икономика са неупотребени.

Ето тук лежи разковничето – връзката между херкулесовите усилия на Фед да продължава да помпа ликвидност и кредитирането от страна на банките е прекъсната. Данните показват, че отпуснатите банкови кредити – 40% от които са дадени на домакинствата – са се свили от началото на годината до третото тримесечие с 3% на годишна база.

В случай, че се чудите дали тази мрачна цифра може да е резултат от слабото търсене от страна на домакинствата, помислете над факта, че през същия период небанковото кредитиране на потребителите се увеличи леко до 8,23% на година. Ясно и просто – финансовите компании, кредитните съюзи и други подобни навлизат там, където очевидно банките не желаят да стъпят.

Това, което имаме тук е случай, в който трансмисионния канал между паричната политика и реалната икономика е запушен. Вместо да финансира съвкупното търсене, ликвидността, създадена от Фед, банките я депозират обратно в централната банка срещу лихва от 0,25%.

Логичният въпрос е: какво прави Фед, за да поправи и възстанови този нефункциониращ процес на финансово посредничество?

Не обвинявайте банките

Те може би правят нещо, но аз не виждам нищо, казва Майкъл Иванович. Всичко, което чета, е прибързана и неуместна игра на догадки, която играят банкерите на Фед с нивото на краткосрочните лихвени проценти. И това става при положение, че Фед не смъмря банките за всичките им предполагаеми злодеяния.