Ел-Ериан: Колко дълго ще действа еликсирът на Фед?

Като запази курса на паричната си политика без промяна, Федералният резерв на САЩ оправда пазарните очаквания, пише CNBC. Въпросът сега е: колко дълго ще се задържи миксът от финансови условия, които Фед и инвеститорите така силно искат и по-важното – които са необходими за подобряването на пазара на труда, засегнат до известна степен от нарушените функции на Конгреса? 

След решението на Фед главният изпълнителен директор на Pimco Мохамед Ел-Ериан поставя въпроса "Колко дълго ще действа еликсирът на Фед?".

За да отговорим на този въпрос, ние се нуждаем от добра основа за това колко бързо Фед ще може да се придвижи от това да разчита (в основата си) на краткотрайни източници за подкрепа на пазарите към затвърдени, устойчиви подобрения в основните икономически показатели.

За съжаление вчерашното изявление на Фед не изпълни докрай нашата колективна оценка за това как Фед вижда, че ще се движи политическият му експеримент от тук нататък – особено по отношение на бъдещите ползи за икономиката, дългосрочните косвени щети и непредвидимите последици.

Очевидно, за да разберем какво предстои, инвеститорите трябва да оценят и да преоценят двете части от „големите три“, които увеличиха скорошните печалби на пазара.

Първата част е свързана с големите три инструмента на политиката на Фед.

Тук централната банка възнагради инвеститорите чрез поддържането на лихвени проценти близки до земята, гъвкави бъдещи насоки и 85 млрд. под формата на месечни покупки на ценни книжа. В процеса – и особено след страха в периода май-юни, че стимулите ще бъдат намалени – пазарите бяха възнаградени за възвръщането на доверието в идеята Фед да не прави нищо.

Когато става дума за икономиката обаче централните банкери бяха доста по-ясни вчера относно това как виждат останалите три да се развиват – а именно промените, чрез които политиките на банката оказват влияние върху поведението на частния сектор.

Настоящият политически курс на Фед ще позволи по-нататъшно разместване в състава на портофлиото към рискови активи, засилен процес на обратно изкупуване на акции на компаниите и изплащане на дивиденти и най-важното – допълнително време за реалната икономика, за да се излекува.

Важно е от време на време да си припомняме, че централните банкери на Фед не са фокусирани върху цените на финансовите активи и не са си поставили това за крайна цел. Вместо това те ги разглеждат като причините за генерирането на висок растеж със стабилна инфлация.

Във време, в което политическата поляризация подкопава подходящите политически отговори, финансовите пазари са единствените мащабни канали на Фед за достигане до реалната икономика, макар и силно несъвършени и деформиращи.

С леко отдалеченото изявление на Федералната комисия за отворения пазар, вниманието сега се измества към стенограмата от заседанието на членовете й. Заедно с икономическите данни, тя ще хвърли по-голяма светлина за бъдещата еволюция на „ползите, разходите и рисковете“ от сегашния курс на политиката на Фед.

Междувременно не търсете особено голяма промяна в разединението между жизнерадостния Wall Street и все още потиснатата Main Street. В дългосрочен план обаче само здравото в основите си и трайно икономическо възстановяване може да обяви за действително текущото ценообразуване на много финансови активи.

И все още няма достатъчни доказателства, които да ни уверят, че политиката на Фед ще успее там, където има най-голямо значение – на Main Street.