Какво казва и какво крие месечният доклад за заетостта в САЩ

Политиците и икономистите се присъединяват към инвеститорите в изпълнението на ритуала, който се извършва всеки първи петък на месеца и има изключително значение за световните пазари – предвижданията, анализите и реакциите към месечните данни за заетостта, публикувани от Статистическото бюро на САЩ (Bureau of Labor Statistics).

Този петък обаче ще е различен, тъй като ритуалът няма да се състои поради блокирането работата на държавната администрация заради липсата на консенсус по финансирането на правителството през текущата фискална година, започнала с началото на месеца.

През последните няколко години ролята на доклада за заетостта се промени значително. Той представя не само тенденциите в миналото и настоящето, но и все повече задълбава в дебрите на бъдещето.

В свой анализ за пазара на труда в САЩ, публикуван в Project Syndicate, Мохамед Ел-Ериан, изпълнителният директор на световната инвестиционна компания Pimco, която управлява активи за над 2 млрд. долара, описва неговите недостатъци и предлага на вниманието на читателите своите виждания за развитие му.

Мислете за доклада на Статистическото бюро като за подробна месечна оценка за състоянието на американския пазар на труда. Сред множеството интересни данни, които разкрива, той ни казва колко нови работни места са били открити и къде, как се движат доходите и броят отработени часове, какви са възрастта и степента на завършено образование сред тези, търсещи работа.

Въпреки богатата информация от данните в последно време само два индикатора привличат общественото внимание – нетният брой създадени нови работни места за месец (които за август са 169 хил.) и нивото на безработица (през август то е 7,3% - най-ниското от декември 2008 г. досега). Разглеждани заедно, те свидетелстват за постепенното и стабилно подобряване на общите условия на пазара на труда.

Като цяло това са добри новини. Неотдавна създаването на нови работни места беше в застой, а безработицата беше 10%. Проблемът обаче е, че основните цифри хвърлят частична светлина върху това, което може би ни чака.

Данните за откритите нови работни места за месец, например, са изкривени от увеличаващото се значение на работата на непълен работен ден и не успяват да отразят застоя в ръста на доходите. Нивото на безработица пък не отразява растящия брой на американците, които вече не участват в пазара на труда – феномен, отражение на резкия спад в коефициента на заетост до само 63,2%, което е 35-годишно дъно.

За да добием реална представа за състоянието на пазара на труда, трябва да гледаме на друго място в доклада на Статистическото бюро. Какво ни казват другите цифри за настоящето и бъдещето, въобще не е успокоително.

Вземете, например, данните за продължителността на безработицата. Колкото по-дълго някой е без работа, толкова по-трудно ще си намери работа с прилично заплащане.

През август Статистическото бюро определи 4,3 млн. американци като дългосрочно безработни, или 37,9% от всички безработни. Ужасяващи данни, имайки предвид, че световната финансова криза започна преди пет години. И, обърнете внимание, в това число не са включени обезкуражените американци, които вече са се отказали да търсят работа. Всъщност коефициентът пълна заетост/брой на населението е около 58,6%.

Безработицата сред тийнейджърите е друг подценен индикатор, който е на критично ниво – 22,7%. Много американски тийнейджъри, на които им липсва опит в ранните години на тяхната професионална кариера, рискуват да преминат от групата на безработните в групата на неподходящите за работа поради липса на опит.