Финансовото министерство на САЩ не се нуждае от политика за долара

Американските финансови министри обикновено предпочитат да коментират колкото се може по-малко движението на долара, което е мъдро, тъй като те не разполагат с надежден начин за контролирането му. Когато се осмелят да направят коментар, обикновено е, за да кажат, че вярват в силния долар по почти същия начин, по който министрите на отбраната казват, че вярват в силната армия, посочва в свой анализ агенция Bloomberg.

Тук обаче идва финансовият министър Стивън Манучин, който ускори тригодишния спад на долара в сряда, като заяви, че „по-слабият долар е добър за нас, тъй като се отнася до търговията“. Коментарите на Манучин със сигурност са необичайни, но те не са знак за нова политика спрямо долара, а по-скоро за нова политика за говоренето за долара.

И наистина, американската валута не е нито инструмент, нито (обикновено) цел на икономически политики. По-скоро е индикатор, чието значение варира в зависимост от обстоятелствата. В момента посланието, което отпраща, не е повод за тревога.

В рамките на трите години до 2016 г. доларовият индекс на Bloomberg се покачи приблизително с 25%. Оттогава насам е паднал почти наполовина. По-ранното поскъпване се дължи основно на факта, че американската икономика се възстановяваше по-добре от останалите. Скорошният спад пък е не заради по-бавния прогрес в САЩ – икономиката продължава да се представя добре, а заради засиления растеж на другите места.

Това разрастване на световното икономическо възстановяване е окуражаващият лайтмотив на положителните икономически прогнози на Международния валутен фонд (МВФ), публикувани тази седмица. Очакванията за световния растеж през тази и следващата година бяха тласнати нагоре отново. В по-голямата си част движенията на валутата отразяват това позитивно разширение.

Един от усложняващите ситуацията фактори обаче е този, че ефектите от движението на валутите се отразява на икономиката, засягайки особено търсенето. Манучин е прав – по-евтиният долар подхранва чуждестранното търсене. Обезценяването е подобно на облекчаването на финансовите условия и може да увеличи натиска на инфлацията. Фед ще следи да гарантира, че спадът на долара, заедно с подсилването на пазара на труда, няма да вдигне инфлацията по-бързо от желаното. Ако види, че това се случва, ще трябва да ускори плановете си за затягане на паричните политики тази година.

Това, за което хазната трябва да се притеснява, е финансовото здраве на американското правителство в дългосрочен план. Комбинацията между по-силна икономическа експанзия и облекчени парични условия увеличава оптимизма, който рискува да излезе извън контрол. Когато дойде следващото голямо препятствие – а това със сигурност ще стане, правителствата ще се нуждаят от финансовата възможност да подкрепят търсенето с данъчни облекчения и увеличени публични разходи, а финансовите институции ще се имат нужда от сила, за да преодолеят трудностите. Именно сега е времето да се подобрят тези защитни сили.

Разумното изготвяне на бюджети и финансовият надзор са в компетенцията на хазната. Доларът, под зоркото око на Фед, може да се грижи сам за себе си, посочва още Bloomberg.