Готови ли са инвеститорите за крах на долара в дългосрочен план?

Какви биха били последиците от подобна промяна? За начало инвеститорите извън САЩ, като европейските и японските пенсионни фондове, семейните офиси, които управляват финансите на богати лица, и големите финансови институции, ще бъдат силно засегнати от обезценяването на доларовите активи. Ако започнат да изместват инвестиционния си портфейл от тях, това може да изостри спада на акциите в САЩ - това е нещо, за което мнозина анализатори смятат, че така или иначе предстои, като се има предвид, че акциите са във втория си най-скъп период от 150 години. Това от своя страна би навредило на американските спестители, които запазват по-голямата част от своите пенсионни портфейли вложена във индексни фондове върху S&P 500.

Някои печени инвеститори вече виждат предупреждението и се пренасочват към златото. Очаквам и други суровини да поскъпнат.

Ако „Доларовият крах“ се сбъдне, инвеститорите могат също да почнат да трупат евро и йени, което би вдигнало доходността на американските облигации. Това е нещо, което малцина очакват - общоприетото мнение е, че сме в среда с ниски проценти завинаги. Ако обаче доходността се повиши, това би могло да помогне на спестителите, които държат облигации, а не акции, като същевременно навреди на задлъжнелите компании. И както вече бяхме предупредени от Банката за международни разплащания (БМР), има много "зомби" фирми, които ще имат проблеми с обслужването на дълга и оставането в бизнеса, ако лихвите се повишат.

През последните няколко десетилетия бяхме свидетели не само на бичи пазар при акциите в САЩ, но и на много финансов инженеринг. Компаниите направиха всичко възможно, за да устоят на икономическата гравитация, използвайки всичко - от данъчното законодателство до обратното изкупуване на акции. Централните банкери улесниха това чрез разхлабената парична политика. Ето защо, според мен, както американските акции, така и цените на доларовите активи остават толкова високи, въпреки многото рискови фактори в политическата икономия, както и предизвикателства пред бизнеса.

В крайна сметка, ако американските компании се възприемат като вече не най-конкурентните в света, цената на акциите им ще спадне, както и доларът. В тази точка ли се намираме? Все още не. Но като се има предвид ерозията на уменията в Америка, нейната болна инфраструктура и липсата на инвестиции в изследвания, се чудя дали скоро няма да я достигнем.

Самите компании многозначително преместват централите си. Скорошен доклад на Ernst & Young показва, че сред 500-те най-големи глобални компании според списание Fortune, тези със седалище в САЩ са намалели от 179 през 2000 г. до 121 сега, докато базираните в Китай са скочили от 10 на 119. Това сигнализира за пренасочване натам, откъдето компаниите очакват бъдещия растеж - Азия. Ако това е така, много от нас ще се нуждаят от нова инвестиционна стратегия за един нов свят.