Доминацията на долара зависи преди всичко от собствената политика на САЩ

В момента доларът е най-популярната резервна валута в света с известнa преднина. Той играе жизненоважна роля за улесняване на световната търговия и глобалните финанси, позволявайки на САЩ да го използват като мощно ефективно оръжие срещу онези, които се противопоставят на целите на външната им политика, пише Клеър Джоунс за Financial Times.

Но някои смятат, че използването на долара като оръжие срещу Русия ще ускори упадъка му. Те твърдят, че страните, които са в противоречие с Вашингтон, ще започнат да пренасочват своите военновременни резерви към други валути. Добавете това към дългосрочната тенденция за намаляващ дял на Америка в световните БВП и търговия, и бъдещето на долара би изглеждало мрачно.

И все пак промяната в състава на държавните резерви е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Макар че привлекателността на долара намаля, преминаването към други валути е само леко - както показват последните данни на МВФ, процентът на доларовите резерви се е понижил грубо от 70% на 60% през новия век.

Историята предлага някои нишки за това как нещата могат да се развият. Както се посочва в бележка, публикувана наскоро от Кристина Тесари и Зак Пандл от Goldman Sachs, статутът на дадена валута като резервна често изостава от други аспекти на глобалното господство на страната емитент.

Бележката на Goldman разглежда примера с Обединеното кралство, от което САЩ наследиха короната на резервната валута. Ето историята:

„Има две основни причини за доминацията на паунда като международна валута през втората част на 19 век. Първо, имало е огромно предимство на Обединеното кралство в световната търговия. То е поемало повече от 30% от износа на останалия свят през 1860 г. и 20% през 1890 г.

Освен това между 1860 и 1914 г. вероятно около 60% от световната търговия е била фактурирана и уреждана в лири. Въпреки че Обединеното кралство е поддържало дефицит в търговията със стоки преди Първата световна война, нетните приходи от корабоплаване, застраховане, лихви и дивиденти са били повече от достатъчни, за да генерират значителен излишък по текущата му сметка.

Тясно свързано с тези търговски дейности, имало е и голям износ на британски капитали към останалия свят. Непрекъснатият нетен износ на капитал между 1848 и 1913 г. довежда общите нетни външни активи на Обединеното кралство до сумата от близо 4 млрд. паунда до 1913 г., което е представлявало 166% от номиналния БВП. Лирите са се използвали не само при фактуриране, финансиране и сетълмент на сделки, свързани с търговията, но и като буфер срещу бъдещи нужди, т.е. като резерв.

През 1899 г. делът на паунда във валутните запаси на официални институции, за които има сведения, е бил над два пъти по-голям от този на най-близките конкуренти, франкът и марката, и много по-голям от дела на долара.“

Звучи ли познато спрямо ролята на долара в глобалните финанси днес? И така, какво следва?

Ами, спадът в икономическото влияние на Обединеното кралство не е накарал хората веднага да се откажат от лирите. Докато делът на Великобритания в световната търговия започва да намалява през 20-те години на миналия век, паундът остава предпочитана резервна валута до втората половина на 1950-те, когато най-накрая е изместен от долара.

Goldman Sachs твърди, че доларът днес е изправен пред много от същите предизвикателства като лирата в началото на 20-и век. Те включват малък дял на САЩ в обемa на световната търговия спрямо доминацията на валутата им, влошаване на позицията на нетните чуждестранни активи и неблагоприятни геополитически тенденции.