Доминацията на долара зависи преди всичко от собствената политика на САЩ

В същото време има важни разлики - сред тях по-малко тежки вътрешни икономически условия от тези, пред които Обединеното кралство е изправено през 50-те години на миналия век. Което води до следното заключение:

„Ако чуждестранните инвеститори станат по-несклонни да държат задължения на САЩ - например поради структурни промени в световната търговия със стоки - резултатът може да бъде обезценяване на долара и/или по-високи реални лихвени проценти, за да се предотврати или забави отслабването на зелената валута.

Като алтернатива американските власти биха могли да предприемат други стъпки за стабилизиране на нетните външни задължения, включително затягане на фискалната политика. Изводът е, че дали доларът ще запази статута си на доминираща резервна валута зависи преди всичко от собствената политика на САЩ.

Политиките, които позволяват да се запазят неустойчивите дефицити по текущата сметка, водят до натрупване на големи външни дългове и/или до висока инфлация в САЩ, могат да допринесат за пренасочването към други резервни валути.“

Интересно наистина.

Въпреки това смятаме, че има други важни разлики между тогава и сега, които бележката на Goldman изпуска. Основно въпросът за доларовите заместители.

В момента най-голямата заплаха за господството на Вашингтон, както във военно, така и в икономическо отношение, е Пекин. Въпреки това има недостиг на активи, деноминирани в юани, които инвеститорите могат да закупят.

Това не значи непременно, че Китай трябва да превърне излишъка по текущата си сметка в дефицит и да създаде еквивалента на пазара на ДЦК на САЩ. Както бележката на Goldman Sachs правилно посочва, Обединеното кралство често е поддържало излишъци по текущата сметка през периода, когато паундът е бил най-популярната световна валута.

И все пак Китай ще трябва да осигури достъп до капиталовите си пазари много повече, отколкото го е правил досега. Въпреки всички приказки за прекратяване на хегемонията на долара, Пекин само позволява на юана да стане по-конвертируем при собствени условия. Което се оказва доста по-бавно, отколкото биха искали международните инвеститори.

Второ, парите са колкото юридическа конструкция, толкова и икономическа. Доминацията на долара е налице, защото хората до голяма степен се доверяват на неща като законите на Ню Йорк и институции като Федералния резерв (без хихикане отзад, моля). И има относително малка разлика между тях и правната рамка на Англия и Уелс (и работата на Английската централна банка). Разбира се, когато човек ги противопоставя на процеса на вземане на решения в Пекин.

Това обаче не означава, че господството на долара е напълно непристъпно. Представяме си, че повечето хора, които четат това, биха предпочели САЩ за световен финансов полицай, отколкото Китай. Но мнозина на властови позиции на места като Индия или Бразилия може да не споделят това мнение.

Резервният статут на долара отразява много неща - включително колко са склонни другите страни да поддържат външната политика на САЩ. И колко мощни са тези страни, които споделят възгледите на Вашингтон, на глобалната сцена.

Което ни кара да заключим, че вместо да се опитваме да разберем дали доларът ще бъде свален от трона си, по-вероятен курс може да бъде преминаването към свят на две икономически системи. Една, в която доларът остава господар, и друга, където той е изместена от юана.