The Economist: Доларът е подценен

Индексът Биг Мак на британското издание The Economist показа, че доларът е подценен на повечето места по света, с изключение на Япония.

Определянето на подценени и надценени нива на валути се базира на теорията за паритета на покупателната способност на валутите. Така списанието The Economist разработва т.нар. индекс „Биг Мак“, като изчислява стойността на един сандвич „Биг Мак“ в различните страни. Валидността на индекса се базира на предположението, че ако един „Биг Мак“ струва 3,41 долара в САЩ, то той би трябвало да струва точно толкова (или равностойността му в съответната валута на държавата) в другите страни.

Според това изследване китайската валута е най-евтината от основните валути, търгувани на международните пазари, тъй като един „Биг Мак“ в Китай струва 11 юана, или 1,45 долара. С други думи, юанът трябва да поскъпне с 58 на сто, за да може „Биг Мак“-ът да достигне нивото на паритет от 3,41 долара и в Китай.

Разбира се, теорията за паритет на покупателната способност не отчита елементи като по-евтината работна ръка и по-ниските разходи в развиващите се страни, както и по-ниските наеми в тези страни. Именно затова тази теория работи по-добре, когато се сравняват валути на страни в сравнително сходни стадии на развитие.

Така, според проучването на The Economist, валутите на повечето „богати“ страни са надценени спрямо долара. Най-силно подценен е доларът спрямо швейцарския франк (с 53 на сто) и спрямо еврото (с 22 на сто).