Крачка назад в либерализацията на световната валутна търговия?

Свободното падане на американската валута през последните седмици повдига редица въпроси. Част от тях са свързани с бъдещето на икономиките, които са поели върху себе си снабдяването на САЩ с различни продукти и стоки. За тях в този момент времената не са леки поради свиващото се търсене в най-голямата световна икономика, предизвикано от поевтиняването на щатската валута.

Вместо да използват валутните си резерви или лихвените проценти за ограничаване на негативните ефекти от поевтиняването на долара, редица правителства правят опити за възпрепятстване на валутната търговия, с което целят администриране на валутните курсове и ограничаването на поскъпването на местните валути. А това на практика е крачка назад в развитието на световната икономика. И то правена от страни, които съвсем доскоро се изказваха против валутната политика на САЩ, смятайки, че американската валута се държи на изкуствено високи нива.

Примерите от последните няколко месеца показват, че централните банки на редица държави започват да въвеждат мерки за ограничаване на валутната търговия с цел предотвратяване поскъпването на местните валути спрямо американския долар. В последно време такива са предприети в Колумбия, Индия и Южна Корея.

Чуждестранните инвеститори, които искат да закупят акции или облигации в Колумбия, трябва да предоставят депозит в размер на 40 на сто от сумата за срок от шест месеца в Banco de la Republica, съобщава Bloomberg. Ако през този срок песото девалвира, инвеститорите няма да могат да изтеглят депозита преди изтичане на шестте месеца, освен ако не платят такса в размер на 9,4 на сто от стойността му.

Централната банка на Индия пък е създала редица бюрократични спънки с цел да се предотвратят спекулациите с чужда валута. През октомври бяха предприети мерки срещу спекулативните инвестиции в страната, като на някои фондове е било попречено да търгуват в Индия и са поставени тавани за инвестиране и изисквания за депозити.

На чуждите компании, които са лицензирани да търгуват на борсата в Индия, е позволено единствено да издават разписки за дялово участие или офшорни деривативи, които са обвързани с акциите на местни компании. Тези финансови инструменти са обезпечени с 40 на сто от книжата, които въпросните чуждестранни компании притежават. На лицензираните чужди компании е забранено да продават книжа, обезпечени с други активи.

От началото на годината чуждестранните инвеститори са придобили акции и облигации на обща стойност над 18,8 млрд. долара, което е два пъти повече от регистрирания през 2005 година рекорд за страната. Това е засилило „надуването на балона“ на местния фондов и жилищен пазар, каза миналия месец индийският финансов министър Паланиапан Шидамбарам.

В Южна Корея пък правителството е започнало разследване на търговията с валутни форуърди с цел ограничаване на поскъпването на местната валута, която към момента се намира на най-високите си нива за последните 10 години. Централната банка и Службата за финансов надзор в страната са започнали да проучват сключените от компаниите форуърдни сделки, благодарение на които износителите се предпазват от валутен риск.

Всичко това показва една негативна тенденция – вместо да се върви към либерализиране на търговията в световен мащаб, което включва в себе си свободното търгуване на валутите и свободното движение на валутните курсове, потърпевшите от настоящите понижения на долара се опитват да въведат административни мерки за подкрепа на валутите си.

Дали обаче при стабилизиране на положението и поскъпване на американския долар тези мерки ще бъдат премахнати, никой не може да каже. По този начин развиващите се икономики дават нагледен пример как политическите средства могат да се използват в подкрепа на икономическите цели на държавите.