Ще довършат ли износителите на петрол от Залива срива на долара?

През последните дни от няколко посоки се чуха гласове срещу щатския долар. Голяма част от недоволството от ниските нива на американската валута дойде обаче от държави, които са обвързали своите валути към долара или придържат колебанията на местните парични единици спрямо него в определени граници.

Призивите на шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив – ОАЕ, Бахрейн, Саудитска Арабия, Оман, Катар и Кувейт, за определяне на ново ниво на валутния курс спрямо американския долар, както и изявлението на Китай, че ще диференцира валутните си резерви заради търсене на по-голяма стабилност, породиха опасения за посоката на движение на зелените пари. През последните дни дори се стигна до изказване на президента на Венецуела, че „американските банкноти са само къс безполезна хартия“. Това повдига въпроса ще доведе ли отвързването на арабските валути от долара до нови върхове на еврото?

Причините за ниските стойности на долара спрямо еврото са ясни. Според анализатори зад 12-процентното поскъпване на евровалутата от началото на годината стои големият отлив на капитали от САЩ и пренасочването му към Европа. По данни на британската банка HSBC от началото на годината инвестираните в европейски акции средства надхвърлят 275 млрд. евро. Същевременно в САЩ беше съобщено, че само през август и септември от страната са изтекли капитали в размер на 165 млрд. долара. Ясно е, че в САЩ кредитната криза предизвиква сериозни проблеми, които са в основата на дебатите за „отвързване“ на курсовете на валутите от Залива.

Защо все пак държавите прибягват до фиксирани или административно ръководени валутни курсове? Дискусията относно либерализирането на валутната търговия и определянето на курсовете на отделните валути продължава от много време и всяка от страните има своите аргументи. Като цяло привържениците на фиксирания курс изтъкват, че това е начинът за укрепването на прохождащи икономики и държави с недобре развит капиталов пазар. На обратния полюс са твърденията, че изкуственото поддържане на курсовете може да доведе до сериозни опасности, сред които са и атаките от страна на големите валутни спекуланти.

Основната причина, която е довела до фиксирането на курсовете от държавите в Персийския залив, е структурата на тяхната икономика. Чрез стабилния курс спрямо долара - паричната единица, в която се котира петролът, се избягват инфлационните напрежения. При страни със силно експортна насоченост това на практика означава липса на възможност вносът в страната да поскъпне или износът да загуби своята конкурентност при валутни колебания.

Настоящата ситуация обаче, при която американската валута отслабва силно, води до обезценяване и на местните валути в Залива. Преди години при силно развиващия се американски пазар и възможността на практика всичко да се закупи в американски долари, без да се стига до инфлационен натиск, ситуацията е била изгодна за износителите на петрол. Сега обаче структурата на американската икономика, развитието на азиатските държави и Европа са в съвсем друга фаза. Вносът от Азия и Европа се увеличава, а при понижаващата се заради фиксирания курс местна валута страните от Залива търпят силен инфлационен натиск без наличието на фундаментална причина от местната икономика.

Обстоятелството, че въпросът за фиксираните курсове спрямо долара се поставя все повече на дискусии, показва ясно понижаващата се доминация на САЩ в областта на политиката и икономиката. Данни за това не липсват – по данни на Международния валутен борд към края на първото полугодие на 2007 година делът на доларите в резервите на държавите по света е паднал до 64,8 процента. За сравнение през 2001 година този процент е 72,6.

Ако към това се прибави и фактът, че държавите от Залива разполагат с около 1/4 от световните петролни запаси, то в контекста на непрекъснато покачващите се котировки на черното злато лесно може да се разбере каква роля играят тези държави за курса на американската валута.

В случай, че държавите от Залива вземат решение за „отвързване“ от долара, това би довело до сериозни последствия. На първо място те ще имат по-малко причини да инвестират приходите си в деноминирани в долари активи. Те биха предпочели по-високата доходност на държавните ценни книжа от други държави, поддържащи по-високи лихвени проценти и с по-стабилни валути.

Държавните институции и частните инвеститори ще започнат разпродажби на активите си в долари и ще започнат да предпочитат други валути, се казва в анализ на FAZ (Frankfurter Allgemeine Zeitung). Отвързването на арабските валути от долара ще доведе до нов ръст на еврото, макар неговите нива към момента да са доста високи. Въпреки силната подцененост на валути като японската йена и китайския юан, от гледна точка на ликвидността и свободата на валутните операции, еврото вероятно ще се окаже най-подходящата за инвестиции валута. А това неминуемо ще доведе до нови понижения на американската валута.