Доларът (пак) не е всемогъщ

С оглед сриващата се стойност на долара и заплахата от висока инфлация на хоризонта, президентът реши, че са необходими драстични действия за прекратяване на огромните спекулации с валутата.

„Трябва да защитим позицията на американския долар като стълб на монетарната стабилност в света“, обяви президентът в телевизионно обръщение към нацията.

Действието се развива преди близо 40 години, като днес ситуацията за щатската валута се оказва почти същата.

Цитираните по-горе думи са на тогавашния американски президент Ричард Никсън, изречени на 15 август 1971 г. По този начин на практика Никсън извади САЩ от златния стандарт веднъж завинаги и сложи начало на модерната ера на свободно плаващи валути.

Макар пренастройването да беше доста трудно и инфлацията да дойде въпреки всичко, доларът израсна като най-оборотната валута в света и се превърна в паричната единица, която всяка държава трябва да притежава, ако иска да търгува с останалия свят.

Доларът постепенно се наложи като световна резервна валута. Според икономиста от Университета в Мериленд Питър Моричи, цитиран от CNBC, това е логично, тъй като „на практика в САЩ можете да купите всичко, произвеждано по света“. Следователно „САЩ са спасителен остров за капитала“, смята той.

Сега обаче американската валута е под обсада. Тя се търгува в близост до най-ниската си стойност спрямо останалите основни валути. На този фон на световните пазари се повдигат все по-остро въпроси относно това дали доларът заслужава статуса си на резервна валута и дали трябва да бъде заменен от евентуална кошница от валути.

Какво се промени?

Бюджетните дефицити са едното нещо. Те се увеличаваха постоянно по време на управлението на Буш, увеличават се и сега, по времето на Обама. Просто е – колкото повече долари печатат САЩ, толкова по-ниска ще бъде стойността им. Да добавим към това и търговският дефицит. През август вносът в САЩ е бил с 30,7 млрд. долара по-голям от износа на страната, показаха официалните статистически данни.

Макар слабият долар да спомага за свиването на търговския дефицит, правейки американските стоки по-евтини в чужбина, нетният ефект от нестабилната валута подкопава всички аргументи за запазване на долара като глобална резервна валута.

Сред онези, които настояват за по-голяма стабилност на американската валута, е и Китай, който притежава огромна част от американския дълг, както и доларови резерви. Слабият долар не само влошава стойността на китайските активи, но и подкопава търсенето на китайски стоки в САЩ.

Според Моричи обаче Китай може да обвинява само себе си за това, че държи курса на валутата си нисък с цел стимулиране на износа. „Китай торпилира стойността на долара“, убеден е специалистът, който обвинява Буш и Обама за това, че не заемат по-остра позиция към Пекин.

Ситуацията ясно показва деликатния баланс на валутните пазари. От една страна, слабият долар помага за стимулиране на американския износ и подкрепя огромните мултинационални корпорации. Това, както и факта, че американските активи са по-евтини за чуждестранните купувачи, създава попътен вятър за американския фондов пазар. Освен това доста анализатори смятат, че зелените пари не изпитват трудности, а просто се завръщат на резонните си нива след години на надценяване.

Слабата валута обаче би могла да има сериозни дългосрочни ефекти. Вносните продукти стават по-скъпи, което затруднява потреблението. Цената на петрола и другите основни суровини са свързани директно със стойността на долара. Те не само се котират в долари на световните пазари, но и се използват от много инвеститори за предпазване от поевтиняване на долара. Това именно праща петрола нагоре при спад в курса на долара, а така се създава спирачка за икономиката.

В по-дългосрочен план слабият долар дава на САЩ по-малки възможности за заемане на средства. Това ще направи финансирането на държавния дълг по-скъпо, ще влоши още повече бюджетния дефицит и ще навреди още повече на отношението към зелените пари.

Поради всичко това не би трябвало да се учудваме от призивите на политиците за засилване на стойността на долара. Във времена като днешните обаче говоренето е далеч по-лесно от реалното въздействие за засилване на курса на долара.