ЕЦБ ще повиши лихвите за втори и последен път през септември, смятат икономисти

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще повиши основните си лихвени проценти на 10 септември за втори и последен път в рамките на настоящия цикъл на затягане на паричната политика. Това би била най-кратката кампания по повишаване на лихвите от 15 години насам, показва анкета на Ройтерс, публикувана в четвъртък.

Повечето икономисти, участвали в проучването, смятат, че няма вероятност поскъпването на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран да предизвика широкообхватен инфлационен натиск.

Въпреки че през последните дни конфликтът в Близкия изток отново се изостри, а доходността по държавните облигации рязко нарасна през изминалата седмица, анализаторите, следящи ЕЦБ, запазват очакванията си, че банката няма да пожелае да натоварва допълнително крехката икономика.

„Все още ни е трудно да си представим, че при проблемите с публичните финанси и рязко покачващата се доходност на облигациите ЕЦБ би била готова да налива още масло в огъня“, коментира Карстен Бжески, глобален ръководител „Макроикономика“ в ING. Според него през септември ще има повишение на разходите по заемите с 0,25 процентни пункта, но след това няма да последват нови увеличения.

По думите му ЕЦБ едва ли би рискувала рецесия, за да се бори с инфлация, която все още е класически пример за шок от страна на предлагането.

Малцина очакват трето повишение

Инфлацията в еврозоната се ускори до 3,3% през август, отдалечавайки се още повече от целта на ЕЦБ от 2%. Основният двигател обаче остават цените на енергоносителите, което засилва аргументите за едно последно повишение през септември.

Икономистите не са убедени, че след това ще е необходимо ново увеличение, въпреки че пазарът вече оценява вероятност за трето повишение.

Всички 65 икономисти, участвали в анкетата на Ройтерс между 31 август и 3 септември, очакват ЕЦБ да повиши депозитната лихва с 0,25 процентни пункта до 2,5% следващата седмица. Това е значително по-широк консенсус спрямо август, когато подобно мнение споделяха 83% от анкетираните, и преди юлското заседание, когато делът им беше 72%. Последното повишение на лихвите беше през юни.

Около 91% от икономистите прогнозират, че депозитната лихва ще приключи 2026 г. на ниво от 2,5%, а 78% очакват тя да остане на това равнище поне до средата на следващата година.

„Причината затягането на паричната политика да спре след септември е, че според нас инфлацията постепенно ще се доближи до целта през следващата година“, смята Пиа Фромлет, икономист за еврозоната в SEB. Тя предупреждава, че рискът за инфлацията остава в посока нагоре.

Ако тези прогнози се сбъднат, това ще бъде най-краткият цикъл на повишаване на лихвите от 2011 г., когато ЕЦБ увеличи ставките два пъти заради рязкото поскъпване на петрола - решение, което днес много централни банкери определят като грешка.

Войната в Иран остава ключов риск

Икономистите вече шест пъти тази година повишиха прогнозата си за средната инфлация през 2026 г. до 2,9% - най-голямата серия от възходящи ревизии след 2022 г., когато ЕЦБ започна най-агресивното затягане на паричната политика от десетилетия в отговор на рекордната инфлация след руската инвазия в Украйна.

Прогнозите за инфлацията през настоящото и следващото тримесечие също бяха повишени - до 3,2% и 3,3%. Според очакванията инфлацията няма да се върне устойчиво към целта от 2% преди края на 2027 г., като базисният ценови натиск вероятно ще се засили през идните тримесечия.

Засега ръководството на ЕЦБ няма особен апетит да подсказва за ново затягане след септември, отчасти защото дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни. Но ситуацията може бързо да се промени, ако войната в Иран се проточи или ескалира.

„Високите цени на дизела, бензина и храните са много видими за потребителите. Ако този натиск продължи, краткосрочните инфлационни очаквания вероятно отново ще се повишат, а след това съществува риск и от по-силен ръст на заплатите“, казва Ален Дюр, главен икономист за Европа в Natixis.

Анкетата на Ройтерс предвижда икономиката на еврозоната да нарасне с 0,8% през 2026 г. и с 1,2% през 2027 г.