Не е ли прибързано да се предрича краят на еврото?

Внезапното решение на Германия да забрани спекулативната търговия с някои ценни книжа увеличи още повече смута на финансовите пазари, вместо да намали несигурността, каквато в крайна сметка бе целта на немското правителство, пише Financial Times.

Реакцията на финансовите пазари бе незабавна и изпрати еврото на най-ниското му ниво за последните четири години спрямо щатската валута. Рисковите премии по държавните ценни книжа на периферните страни от еврозоната се вдигнаха, а акциите на немските и френските банки, които са инвестирали в ДЦК на Гърция, Испания и Португалия, поевтиняха.

Всичко това показва негативната оценка на пазарите за решението на Германия да прибегне единично до ограничение на непокритите къси продажби на ценни книжа, без да се координира със своите партньори от ЕС. И това се случи на фона на съобщението на немския финансов регулатор преди няколко седмици, че пазарът на суапове за защита от фалит не е значим фактор за фискалната криза в Европа.

Едностранното решение на Германия може да се дължи и на това, че правителството на канцлера Ангела Меркел тепърва трябва да получи подкрепа от парламента за дела на страната в спасителния пакет за еврозоната за 750 млрд. евро, договорен на 10 май. Сенатът на САЩ обаче единодушно отхвърли участието на страната в заема, обещан от Международния валутен фонд.

Ясно е, че без международна координация немските мерки няма как да бъдат ефективни. По-голяма част от търговията със суапове за защита от фалит не се извършва в Европа, а в Ню Йорк, като засега САЩ не изглеждат убедени да последват немските ограничения. Освен това суаповете за защита от фалит (CDS) на Гърция, Испания, Португалия и Италия са незначителна част от целия пазар на CDS.

Немският канцлер Ангела Меркел каза в началото на май, че в момента се води битка между политиците и спекулантите на финансовите пазари, които са врагове на еврозоната. Но истината е, че спекулантите атакуват слабите и уязвимите, а не силните. Ето защо най-добрият начин за Европа да отбие атаките им е като започне да води по-надеждна и единна политика, а не чрез строги регулации.

Всъщност спекулантите са основният противник за еврозоната толкова, колкото е и момчето в приказката, което твърди, че кралят е гол. Гърция също не е в сърцевината на проблема. Истинският противник може да бъде само реакцията на политиците, начело на еврозоната. Докато те не постигнат единство, еврото ще продължи да отстъпва. Което не е толкова лошо, ако се има предвид, че общата европейска валута е прекарала по-голямата част от изминалото десетилетие над справедливата си стойност (ако се гледа паритета на покупателната способност на валутите).

Ето защо сега е нормално еврото не само да се завърне към справедливата си стойност, но и да прекара известно време под нея. Което на свой ред ще облагодетелства европейските износители и ще подкрепи икономиката на региона в труден за нея момент, в който държавите правят икономии, а потреблението остава занижено.

След всички критики по отношение на създателите на еврото за допуснатите очевидни грешки все пак не бива да се забравя, че европейският експеримент се намира едва в своето начало. Досега са минали по-малко от 12 години от въвеждането на единната валута и нейното бъдеще зависи изцяло от политическата воля на правителствата в Европа и желанието им да си сътрудничат по-добре занапред.

Изглежда мнозина са забравили, че десетина години след като 13 колонии в Северна Америка обявяват своята независимост от Великобритания, тяхното централно правителство е много слабо, няма правото да налага данъци, липсва Конституция, както и единодушие при вземането на решения. Ето защо е рано да се обявява провал на европейския експеримент толкова бързо, коментира изданието.

Още по темата за бързото поевтиняване на еврото:

BNP и UBS: 1,10 долара за евро ще е новият нормален курс на еврото

Спасението на еврото се крие в конкурентоспособността на периферните страни

Дали европейската криза няма да има нетен положителен ефект за САЩ?

Купонът за еврото свърши. А сега накъде?

Редно ли е да се говори за спасяване на Гърция, ако се спасяват кредитори?