Руснаците отново се връщат към кеша с приближаването на войната до дома

Руснаците все по-често се обръщат към парите в брой с приближаването на войната до дома им. Тази промяна обръща дългогодишния спад в употребата на физическа валута и подчертава нарастващата тревожност за бъдещето, пише Bloomberg в материал.

Парите извън банките са се увеличили с 2,1 трлн. рубли (25 млрд. долара) през първите седем месеца на годината, което е най-бързият темп във военно време, регистриран досега. В същото време делът им в паричното предлагане е спрял да намалява и започва да се увеличава, показват данни на централната банка.

Това тревожи най-големия кредитор в страната „Сбербанк“, който отдавна се възползва от сравнително евтино финансиране от огромната си база от сметки, поддържащи високи маржове.

Главният финансов директор на банката Тарас Скворцов изостри предупрежденията си през последните месеци, наричайки тенденцията „едно от основните предизвикателства пред банковата система“. Той публично обвини строгата данъчна политика на правителството, твърдейки, че тя тласка част от дейността към сивата икономика.

Но тенденцията не е равнозначна на масово теглене на депозити от банките – депозитите всъщност не са намалели. Вместо това, новите пари просто постъпват по-бавно в банковата система, тъй като руснаците все по-често избират да държат пари в брой.

Това, което тази тенденция показва, е, че несигурността нараства сред обикновените руснаци, които усещат преките последици от войната на президента Владимир Путин в Украйна, която вече е в петата си година. Украинските удари дълбоко във вътрешността на страната предизвикаха прекъсвания в достъпа до интернет, доставките на гориво, логистиката и търговските мрежи, превръщайки парите в брой в практическо средство за защита, както е било и преди в периоди на сътресения.

Но това означава, че руснаците на практика плащат данък върху несигурността – губят двуцифрена лихва по депозитите в замяна на незабавна ликвидност и чувство за сигурност.

„Руснаците все повече формират т.нар. „предпазни спестявания“, които мнозина приоритизират пред целенасочените, дългосрочни спестявания, обикновено държани в спестовни или депозитни сметки“, казва Наталия Милчакова, водещ анализатор в базирания в Астана брокер Freedom Finance Global.

Дял на руснаците, които предпочитат да държат спестяванията си в банкови сметки (оранжево), в кеш (бяло), в комбинация от двете (сиво). Графика: Bloomberg LP

Според данни на централната банка увеличението на паричното обращение през второто тримесечие надхвърля пиковете, наблюдавани през 2020 г. и 2023 г. Данните показват, че физическите лица са преминали от нетни депозити в брой към нетни тегления, докато използването на банкомати и покупките на чуждестранна валута също са се увеличили.

Предприятията също отчитат по-високи приходи в кеш, което предполага промяна в предпочитанията за плащане, а не масово оттегляне в сивия сектор.

През юли склонността на домакинствата към спестяване спадна до най-ниското си ниво от март 2015 г., показват данни на Руската централна банка. Това беше съпроводено с понижение на индекса на потребителските очаквания под 100 пункта за първи път от 2022 г., което показва, че сега преобладават песимистичните възгледи за бъдещето.

Необичайната тенденция предполага, че изборът вече не е просто между спестяване и харчене. Вместо това руснаците предпочитат да държат пари под ръка, за всеки случай.

Ударите с дронове срещу руски градове станаха важен фактор зад увеличеното търсене на кеш, коментира Милчакова. „Предпазните активи се акумулират по предпазни причини – за да имате пари в брой за „черни дни“, ако дигиталните плащания бъдат затруднени или в случай на спешна евакуация“, допълва тя.

Пожарите, избухнали заради атаки с дронове във водещи обекти за електронна търговия – основен начин за пазаруване на милиони руснаци, подкрепят идеята.

Притокът на капитал към депозити на дребно (оранжево), към недвижимо имущество (бяло) и обемите пари в брой (сиво). Графика: Bloomberg LP

Данъчните промени и по-ниските лихвени проценти може би имат принос, но не обясняват напълно рязкото обръщане. Новият данъчен режим в страната влиза в сила в началото на годината, което дава на бизнеса и домакинствата месеци, за да се напаснат. В същото време цикълът на парични облекчения се забавя, оставяйки банковите депозити като едно от най-привлекателните инвестиционни опции.

„По време на ерата на Путин има драматично отдръпване от парите в брой в Русия: от началото на хилядолетието делът им в паричното предлагане на рубли е спаднал от над 35% до около 15%. Големи сътресения като Covid през 2020 г. или мобилизацията през 2022 г. водят до повторно увеличаване на употребата на пари в брой. Последното покачване е скромно, отразявайки по-голямата несигурност и практическите ограничения върху електронните плащания по време на прекъсвания на интернет“, коментира Екатерина Власова, икономист за Централна и Източна Европа и Русия на Bloomberg Economics.

Според нея укриването на данъци също може да играе роля, въпреки че масовото наблюдение на трансакциите го затруднява. „По-ниските лихвени проценти на централната банка допълнително намаляват стимула за връщане на пари в брой в банките. Тенденцията е малко вероятно да се обърне, докато несигурността не отшуми – и това няма да се случи скоро“, допълва тя.

Растежът на депозитите на дребно се е забавил с повече от наполовина през второто тримесечие спрямо предходната година, докато натрупването на пари в брой се е увеличило повече от пет пъти, според данни на Руската централна банка. До юли домакинствата са добавили два пъти повече към паричните си наличности, отколкото към банковите депозити.

Повишеното търсене на пари в брой се запазва, според данни за ликвидността на банковия сектор. Това оказва натиск върху ликвидността на банковата система. Отливът, свързан с увеличението на паричните средства в брой в обращение, е бил в размер на 435 млрд. рубли през август, според изчисления на Bloomberg.

Представителите на властта обаче са спокойни. Ръководителите на централната банка заявиха миналия месец, че увеличението на парите в брой не означава, че по-широкият спад в използването им се е обърнал и те все още очакват намаляването им след леко увеличение тази година. Анатолий Аксаков, ръководител на Комисията за финансовия пазар на Държавната дума, заяви, че „фундаментално нищо не се е променило“.

„Виждали сме подобна картина и преди – хората се утешават с чувството, че имат „предпазна мрежа“ в джоба си“, написа той в своя Telegram канал миналия месец. „Днешната ситуация е по същество същият психологически ефект, комбиниран с чисто техническа причина, а не отхвърляне на безкасовите инструменти“, допълни той.