Хроника на една предизвестена грешка

Всеки политик трябва да помни, че ако не иска да изпадне в неловка ситуация, трябва да внимава какво говори, пише икономистът Едуард Хюдж в коментар за CNBC.

Наистина, някой е трябвало да припомни това основно правило на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише, за да го предпази от неприятностите, последвали последната месечна среща на централната банка.

За съжаление, на Трише не му е бил ден. „Според Управляващия съвет повишаване на лихвените проценти е възможно на следващата среща на банката (през април)“, обяви президентът на банката на пресконференция по-рано този месец.

Проблемът с последната инициатива на Трише не е само фактът, че тя ще се превърне в „хроника на една предизвестена смърт“ за крайно притеснената испанска икономика, където 90% от ипотеките са с нефиксирани лихви, но и също, че ще привлече погледите към една доста деликатна за ЕЦБ тема – удобството да имаш единна валутна политика, приложена върху толкова разнородна група от икономики.

По един или друг начин, от началото на настоящата криза този конкретен проблем е останал незабелязан. Сега обаче, след подобно неадекватно предложение, централната банка рискува да разпали дебата по темата с нова сила.

Миналата седмица бившият ирландски премиер Джон Брутън директно и открито обвини ЕЦБ за това, че е допринесла за раздуването на балона при недвижимите имоти в Ирландия. Сега ЕЦБ рискува да предизвика гнева на Испания.

Надцененото евро

Сега уязвимите икономики от периферията на еврозоната ще трябва не само да решават проблемите си без лукса да разполагат с валута, която да могат да девалвират, за да възстановят конкурентоспособността си, и без подкрепата на централна банка, която да изкупува облигациите, издавани от правителствата им, но на тях вероятно ще им бъде наложена и валутна политика, крайно неуместна за нуждите им.

Инфлацията в периферията на еврозоната е свързана в много по-голяма степен с повишаващите се цени на суровините и прилагането на противоречивата практика на увеличаване на данъците като начин за понижаване на фискалните дефицити, отколкото с някакво реално прегряване на икономиката.

На фона на хронично ниското вътрешно потребление и надценената валута, създаваща проблеми за конкурентоспособността на износа, ситуацията в тези икономики е точно противоположна. Затова налагането на валутна политика, която дори може да доведе до покачване на единната европейска валута, едва ли изглежда най-добре обмисленото решение.

За съжаление, последната седмица беше лоша за еврото като цяло. Към очевидния проблем - загубата на изборите от управляващата партия в Ирландия, която едва ли ще мотивира други правителства да продължават политиката на затягане на коланите, Moody's чувствително понижи рейтинга на Гърция, а доходността по португалските облигации отбеляза нови рекордни величини.

В случая с Гърция пазарите вече калкулират вероятността за преструктуриране на дълга на страната още през есента. В същото време задълбочаването на гражданската война в Либия се отразява все по-сериозно на спредовете в Италия.

Проблемът с всичко това е, че се създава впечатление за настъпващ хаос. Хаос, който определено ще нараства, ако не се намери кой да овладее ситуацията и да канализира негативната енергия в много по-позитивно направление, обобщава икономистът.