Още една година на нестабилност след края на финансовата криза

2011 година се очакваше да бъде първата спокойна за световната икономика година след края на финансовата криза. До януари дори кризата с държавния дълг на страните в еврозоната загуби своята острота. Американската икономика продължава да расте, а инвеститорите се надпреварваха да залагат на акции, пише Тhe Economist.

Единствената тревога бе, че развиващите се икономики ще растат прекалено бързо, в резултат на което цените на суровините ще се покачат значително.

Революциите в Близкия Изток и бедствията в Япония обаче попариха надеждите, че тази година ще бъде по-добра за световната икономика. На първо място арабската революция постави петролните пазари на ръба. След това земетресението, цунамито и ядрената авария засенчиха третата по големина икономика в света. В каква степен двете кризи ще се превърнат в пречки за растежа е важен въпрос, от чиито отговор зависи и реакцията на централните банки.

Верижна реакция

Делът на Япония в световната икономика се свива в продължение на десетилетия, но дори и със сегашните си 9% остава достатъчно голям, за да засегне по-сериозно световното производство. Освен това трагедията в Япония води до верижна реакция в останалия свят. Япония е голям, а в някои случаи и единствен, износител на много междинни стоки, които се използват в производството на електроника и автомобили, като се започне от закаленото стъкло на iPad и се стигне до скоростните кутии в автомобилите на Volkswagen.

Много производители на такива части трябваше да намалят или спрат износа заради разрушените пътища, прекъсването на електрозахранването и липсата на части от собствените им доставчици. Последиците от това се разпространиха и извън Япония, нарушавайки производството от Южна Корея до Испания. И все пак историята досега учи, че голяма част нарушеното производство ще се възстанови и реконструкцията ще даде тласък за по-нататъшен растеж.

Уязвимостта на икономиката от петрола

Оценката на въздействието от арабските политически сътресения се усложнява от факта, че цените на петрола вече нарастваха заради по-светлите икономически перспективи. Въпреки това голяма част от поскъпването на петрола за тази година изглежда се дължи на притеснения за доставките от Близкия Изток. По правило 10% увеличение в цената на петрола отнема 0,2 процентни пункта от растежа на световната икономика. В началото на тази година прогнозите бяха за растеж от 4 до 4,5%, а петролът е поскъпнал с 25% оттогава насам. Грубите оценки показват, че заради двете кризи този ръст ще намалее с между една четвърт и половин процентен пункт.

Освен това кризите по своя характер генерират несигурност, заради която бизнесът отлага капиталови разходи и наемането на персонал. Инвеститорите търсят в такива моменти сигурността на облигациите и губят вкуса си за ценни книжа, което нанася допълнителни щети на икономиката.

Странични щети

Централните банки не могат да помирят арабските владетели с техните народи или да стабилизират ядрените реактори в Япония, но поне могат да сведат до минимум страничните щети. Най-голяма е тежестта за японската централна банка. Нейните усилия да се пребори с дефлацията през последните 15 години твърде често бяха плахи, коментира изданието. Реакцията на цунамито обаче бе светкавична – изляха се пари в банковата система като превантивен удар срещу паниката и централната банка разшири покупките на държавен дълг и корпоративни акции и облигации. Още по-голямо изкупуване на ценни книжа може да запази доходността на държавните облигации от покачване, докато правителството заема от финансовите пазари пари за реконструкция.

Какво трябва да се направи в останалата част от света? В знак на съпричастност, Г-7 се присъедини към японската централна банка с продажби на йени, след като курсът й скочи драматично. Подобни действия трябва да бъдат ограничени обаче. Япония е прекалено зависима от износа и като приоритет следва да се стимулира вътрешното търсене и премахването на дефлацията, а не обезценката на йената. По-добър начин за останалите страни да облекчат страничните последици е като гарантират, че опасенията за радиация в японски продукти няма да се превърнат в извинение за протекционизъм.

Вторични трусове, които могат да се избегнат

Централните банки по света са изправени пред не по-малко сложна задача. Освен че по-високите цени на петрола и нарушеното японско производство могат да намалят икономическия растеж, те се нареждат към рисковете за висока инфлация. В същото време повечето богати икономики в света страдат от икономически застой, а в някои страни фискалното затягане ще пречи на възстановяването.

Във Великобритания коалиционното правителство отново потвърди ангажимента за икономии в бюджета миналата седмица, а САЩ също започна да ограничава разходите. Ето защо централните банки и в двете страни трябва да устоят на изкушението да затегнат паричната си политика скоро.

Европейската централна банка изглежда решена да повиши лихвените си проценти следващия месец. Това би било грешка, защото в еврозоната основната инфлация и ръстът на заплатите са ограничени, а инфлационните очаквания са под контрол.

С увеличаването на лихвените равнища ЕЦБ ще засили еврото и ще затрудни усилията на страни като Гърция, Ирландия и Португалия да намалят дълговете си и да засилят икономиките си. Ето защо, централните банки не бива да усложняват излишно с паричната си политика и без това несигурния изход от кризата в Япония, Либия и с държавните дългове в Европа.