Ел-Ериан: Пет решения, с които Лагард може да спаси МВФ

Спомням си една среща в Международния валутен фонд (МВФ) през 80-те години, когато обсъждахме значението на малка забележка в полето на меморандум, който току-що беше излязъл от офиса на изпълнителния директор, пише Мохамед Ел-Ериан от Pacific Investment Management Company в коментар за Financial Times. Бележката беше само драскулка, но въпреки това обсъждахме възможни интерпретации цял половин час, допълва той.

Това е само малък пример за нещо, което е добре известно на хората, запознати с работата на фонда – позицията на управляващия директор не трябва да бъде подценявана в институция, която оперира като добре дисциплинирана армия.

Ето защо оставката на Доминик Строс-Кан имаше толкова разрушително въздействие. Затова и Кристин Лагард, след като във вторник стана ясно, че именно тя ще бъде следващият директор на МВФ, през първите месеци от работата си трябва да се справи с пет критични проблема.

Първо, тя трябва да възстанови ясното разграничение между поста и политическите амбиции на този, който го заема. Това правило беше подкопано от порочната практика на европейските страни да назначават политици в организацията. Не е тайна, че бившият изпълнителен директор Строс-Кан използваше позицията си като трамплин към френското президентство.

Досега Лагард трябва да е осъзнала, че доскоро приеманото за неотменимо право Европа да назначава шефа на МВФ е отчуждило много от членовете на институцията, както и всички тези, които вярват в смисъла на един легитимен МВФ в центъра на глобалната монетарна система.

На базата на тези факти тя не трябва да губи време да стартира легитимен процес по избирането на следващия управляващ директор на фонда, чийто избор трябва да е базиран изцяло на способностите на кандидата, а не на неговата националност.

Второ, Лагард трябва да засвидетелства тази своя позиция, като елиминира и други назначения в организацията, базирани на критерия националност. Тя трябва да започне със подмяната на Джон Липски, заместник-директора на МВФ – американец, който обяви намерението си да се оттегли няколко дни преди ареста на Строс-Кан. Този избор в никакъв случай не трябва да е базиран на нова национална поръчка, този път от страна на САЩ.

Трето, Лагард трябва да преосмисли действията на фонда относно дълговата криза в Европа. Тя трябва да отговори на легитимните критики, че ролята на МВФ в спасителните планове за страните от периферията на еврозоната досега е била почти изцяло политически мотивирана – нещо, което подкопава репутацията за безпристрастността на фонда. С това тя ще подобри и способността на организацията да се справи с други систематични предизвикателства като глобалните дисбаланси и изкривяванията на трудовите пазари.

Четвърто, Лагард трябва да подготви балансите на фонда за рисковете от бъдещи финансови сътресения следствие от заемите, които МВФ раздаде през последната година, включително и на Гърция. Колкото по-скоро се вземат тези мерки, толкова по-малко вероятно е МВФ да изпадне в затрудненото положение, в което се намира Европейската централна банка (ЕЦБ). Този капан превръща институциите от част от решението на проблема в част от самия проблем.

Накрая, Лагард трябва да помогне за възстановяването на репутацията на служителите на фонда. Арестът на Строс-Кан доведе до серия обвинения, които са несъвместими с институцията.

Само за няколко седмици доскоро немислими обстоятелства катапултираха Лагард на лидерския пост на най-влиятелната международна институция. Сега, когато Европа отново наложи волята си, Лагард трябва да положи усилия, ако иска да трансформира организацията и да преодолее досегашния късоглед подход на управление.