Дълговата криза може да се окаже повратна точка за отношенията между САЩ и Китай

Когато бившият американски президент Ричард Никсън направи историческата си визита в Китай през 1972 г., той вероятно не е подозирал, че само четири десетилетия по-късно едва функциониращата след години на катастрофални икономически решения комунистическа страна ще отправя назидателни критики, призовавайки Вашингтон към по-отговорна фискална политика в ролята си на основен чуждестранен кредитор на американското правителство, пише CNBC.

Едва ли Никсън е предполагал и че Китай ще се превърне във втората по-големина световна икономика, която според повечето прогнози, с ръст от близо 10%, през следващото десетилетие ще детронира САЩ.

Сега обаче Китай е възприел ролята на здравомислещата спестовна леля, даваща джобни парички на своята леконравна и силно задлъжняла племенница - Америка. Всъщност Пекин може и да има право да се държи по този начин. С авоари от около 1,2 трлн. долара щатски дълг, страната е най-крупният чуждестранен кредитор на САЩ.

„Китай - най-големият кредитор на единствената световна супер сила - има пълното право да поиска от САЩ да реши структурния проблем с дълговете си, както и да гарантира сигурността на доларовите активи“, се казва в изявление на китайската държавна информационна агенция Синхуа, ден след като Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на САЩ.

Изявлението заклеймява и „пристрастеността на САЩ към дългове“, както и „късогледите политически борби“ в щатския Конгрес.

„Ако изместването на глобалната политическа тежест от САЩ към Китай наистина се случи, финансовата криза ще е демаркационната линия“, казва Тод Ли, директор на IHS Global Insight.

Притежавания от Пекин щатски дълг е и крайъгълен камък за много теории на конспирацията, свързани с отношенията между двете страни.

Апокалиптичният сценарий

Апокалиптичният сценарий е следният: Нарастващата икономическа и военна мощ на Китай плаши Запада и света. Евентуална криза - като например в случай, че западните страни се опитат да блокират достъпа на Китай до петрола в Близкия изток или ресурсите в Арктика – ще прерасне във война.

Неотслабващото влияние на Китайската комунистическата партия също предизвиква опасения във Вашингтон.

„Опасенията са, че Китай ще надделее и западът ще колабира“, казва Тим Стенли, историк изследовател от Royal Holloway College. „През последните 20 години се говореше доста за това, че 'Китай не играе честно на световните пазари'. Сега тези опасения еволюираха в 'Китай притежава САЩ'“.

Но Китай наистина ли иска да притежава икономика с нисък ръст и пресъхващи доставки на природни ресурси? Или Китай просто иска да стабилизира собствения си икономически растеж?

„Действията на Китай подсказват, че детронирането на САЩ няма да се случи още известно време“, казва Деймиан Тобин от School of Oriental and African Studies в Лондон. „Дори след финансовата криза, Китай не реагира по начина, по който би реагирала страна, която е на крачка от това да се превърне в икономическа супер сила - Китай не се опита да купи изпаднали в беда щатски банки и фондове“.

За момента САЩ са най-големият търговски партньор на Китай. През 2010 г. търговският обмен между двете страни е достигнал 385,3 млрд. долара.

Когато през 2009 г. китайският износ за САЩ се сви в резултат на финансовата криза, китайският икономически растеж се забави до 8,7% въпреки агресивните мерки за стимулиране на икономиката, предприети от правителството в Пекин.

„Въпреки всичко аз мисля, че Китай трябва да продължи да инвестира на щатския облигационен пазар“, казва Кинуей Уанг, икономист в Capital Economics. „Китай предпочита да играе на международните валутни пазари, за да задържи юана на сегашните нива“.

„Тъй като Европа и САЩ са основни вносители на китайски стоки, Китай трябва да инвестира значителни суми на валутните пазари и на облигационния пазар в САЩ“, допълва той. „Просто за момента Китай няма алтернатива. Най-добре за страната е да опита да стабилизира международните пазари“.

Изкупуването на долари и щатски облигации помага на Китай да не позволява на юана да поскъпне твърде агресивно спрямо долара и така да оскъпи китайския износ.

„Повратният момент ще настъпи, когато започнем да използваме юана като валута за резерв“, казва Тобин. „Това ще стане, когато китайските компании започнат да инвестират в китайски юани вместо в долари. Този етап обаче няма да бъде достигнат лесно“.

„Всичките тези икономически колоси разчитат един на друг, за да изкупуват взаимно стоките си“, казва Стенли. „САЩ имат нужда от свободна търговия с Китай.“