Китай е не по-малък грешник от Европа и САЩ

Непосредствено след като Standard & Poor’s обяви историческото си решение да понижи рейтинга на САЩ миналия петък, официалната китайска агенция Синхуа публикува унищожителен редакционен коментар, порицаващ прахосничеството на западните страни и тяхната „пристрастеност към дългове“, пише Financial Times.

„Правителството на САЩ трябваше да се примири с болезнения факт, че добрите стари дни, когато просто можеше да заеме достатъчно пари, за да се измъкне от кашите, в които се забърква вече са безвъзвратно изгубени“, посочва китайската агенция, напомняйки, че Китай е най-големият чуждестранен кредитор на САЩ.

Неизказаният намек зад ожесточената критика е, че Китай за разлика от САЩ е страна, която разбира „общоприетия принцип, че всеки трябва да живее според доходите си“.

Наистина, в края на 2010 г. декларираният брутен дълг на централното китайско правителство е бил едва 17% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – дългова тежест много по-малка от тази в САЩ (87%), Великобритания (80%) и Япония (210%). (В края на фискалната 2011 г. дълговото съотношение на САЩ се очаква да достигне 100%.)

В края на миналата година, както S&P, така и  Moody’s повишиха кредитния рейтинг на Китай, като S&P се позова на умерената задлъжнялост, силният износ и розовата перспектива за китайската икономика като цяло.

Китайското правителство обаче далеч не е въздържаният и целомъдрен кредитополучател, за който се представя.

Когато оценяват реалната дългова ситуация в дадена страна, рейтинговите агенции обикновено използват показател известен като „общ правителствен дълг“. Този дълг включва задълженията на централното и местните правителства, както и тези на фондовете за социално осигуряване. Дълговата тежест в повечето развити страни като САЩ се изчислява именно по този начин.

В навечерието на финансовата криза от 2008 г. местните и регионалните китайски правителства се впуснаха в строителна вакханалия за изграждане на инфраструктура и така акумулираха огромни дефицити, обикновено отклонявани към специални финансови инструменти, позволяващи заобикалянето на закони, изискващи от местните власти да провеждат балансирана бюджетна политика.

Различни ведомства на китайското правителство имат различни оценки за общия размер на дълговете на регионалните правителства. Според един от по-представителните анализи в края на миналата година тези дългове са възлизали на около 37% от БВП на страната. Данните са на GaveKal-Dragonomics, компания за икономически изследвания.

Ако се включи цялата палитра от други задължения, за които Пекин открито или индиректно е отговорен, като например нарастващият дълг на железопътното министерство, облигациите, издадени от така наречените банки за специални политики, отпускащи кредити от името на държавата и лошите кредити в държавната банкова система, GaveKal-Dragonomics изчислява, че реалното съотношение на дълг към БВП в Китай може да достигне 90%.

Други анализатори вярват, че общата дългова тежест е по-скоро около 70-89%, докато Fitch Ratings предлага консервативна оценка за 48% в края на миналата година, на базата на непрозрачната и непълна официална информация.

Основната идея е, че китайската дългова тежест е доста по-висока, отколкото страната е склонна да признае и че голяма част от този дълг е бил натрупан през последните няколко години, като резултат на мерките, предприети от Пекин за овладяване на последствията от глобалната финансова криза.

“Въпреки че официално обявените дългови нива в Китай са ниски, китайската банкова система е натоварена с такова количество индиректно свързани с държавата дългове, че ако включите в сметката някои от тях, реалният дълг може да се окаже много висок“, каза Шърлийн Чу, директор на Fitch за Китай.

„Хората забравят, че Китай осъществи фискалните стимули чрез банковата си система, вместо чрез продажбата на облигации, както направиха много други страни“, допълва тя.

Въпреки че правителственият дълг определено е доста по-висок, отколкото изглежда на пръв поглед, никой не прогнозира неизбежна дългова криза в Китай.

„При икономика с номинален годишен ръст от 15% и данъчни постъпления, равняващи се на около 26% от БВП, Китай определено разполага с повече опции, от да кажем Гърция“, казва Стивън Грийн, директор за Китай в Standard Chartered.

Друга ключова особеност е фактът, че Китай, точно както Япония, няма голям външен дълг. Ето защо в случай, че външните кредитори решат да се оттеглят, това няма да предизвика криза.

В допълнение, китайските заеми са използвани главно за финансиране на инфраструктурни проекти, които ще донесат бъдещи икономически ползи, докато САЩ изтеглиха значителни кредити, за да закърпят бюджета си за отбрана и социално осигуряване – разходи, които нямат същия икономически ефект като инвестициите в инфраструктура.

Фискалната картина в Китай не е толкова девствена, колкото Пекин иска да вярваме, но силният растеж може да оправдае много грехове, а ситуацията на Запад остава много по-сложна.

Ето защо в началото на седмицата официалните китайски медии си позволиха тази малка лекция след години на поучения, отправяни от западните икономисти към Китай. Затова и Синхуа уверено заяви, че „всички американци, както политиците във Вашингтон, така и банкерите на Уолстрийт, трябва сериозно да преосмислят действията си, за да не позволят страната им да рухне в потенциалната финансова пропаст.“