Могат ли отделни страни от еврозоната да направят нещо, за да избягат от кризата

Избрани са нови правителства в почти всички страни от периферията на еврозоната, но анализаторите се съмняват, че те ще са в състояние да направят нещо повече от своите предшественици.

„Новите правителства се опитват да се разграничат от предходните и усилията им обикновено изглеждат успешни за период от 3 до 6 месеца, що се отнася до бюджетните икономии и промяната на фискалната политика. После всичко се проваля“, казва Сони Капур, директор на Re-Define.

„Те няма какво да направят, което да е толкова различно, тъй като проблемите обхващат цялата еврозона“, допълва той.

„Изходът трябва да бъде намерен колективно. В краткосрочен план отделните страни имат много малко пространство за маневриране, смята Капур.

Това може да се окаже доста обезкуражаващо за страни като Ирландия, опитващи се да изтъкнат своя сравнителен успех във фискалните реформи и насърчаването на инвестициите.

„Усилията, полагани от ирландското правителство, са доста по-големи от тези на гръцкото“, посочва Капур.

Страни, където в обозримо минало хората са преживели драматични промени или където икономиките са били не особено проспериращи, реагират на кризата по различен начин. В Гърция например, където стагнацията е нещо типично от години, адекватната реакция просто не е заложена в психиката на хората, допълва той.

Капур вярва, че тактики, като понижаването на корпоративния данък биха проработили единствено в по-малките страни, но не биха имали положителен ефект в по-големи страни като Испания.