България и Румъния все още в "сивата зона"

През последните няколко хилядолетия черноморското пристанище Констанца е преживяло множество нашествия и окупации. Нито римляните, нито аварите, нито османците обаче са се сблъсквали със “Стефан чел Маре”, корабът за граничен патрул, оборудван с радар, термокамери и корабно оръдие.

“Стефан чел Маре” е финансиран с европейски средства, с които Румъния е подпомогната да отговори на изискванията за влизане в Шенгенското пространство. Някои от членовете на екипажа дори са били на специално обучение в Холандия, съобщава The Economist.

По ирония на съдбата именно Холандия поряза шенгенските амбиции и на Румъния, и на България. От Амстердам признават, че и двете страни са постигнали техническите изисквания за членството в безвизовото пространство, но основен проблем остава корупцията по границите.

Холандия продължава да настоява, че ще удържи ветото си за влизането на България и Румъния в Шенген, докато София и Букурещ не се справят с корупцията. Разочарованите българи и румънци обаче язвително коментират, че холандското правителство е обсебено от “ксенофобски луди глави”, подкрепяни дори от парламента, отбелязва изданието.

Повечето наблюдатели очакват Амстердам, София и Букурещ да постигнат споразумение по-късно през годината, вероятно през септември, точно преди изборите на Румъния. Ако се стигне до споразумение обаче, това ще бъде триумф по-скоро на нетърпението, отколкото на европейската басня за силата на трансформацията.

България и Румъния влязоха в Европейския съюз (ЕС) преди пет години и според много хора в Брюксел – твърде рано, продължава изданието. До ден днешен двете страни остават най-бедните членки на Еврообщността, с най-бавен прогрес в реформите в правосъдната система и корупцията.

Притеснени източници от Брюксел споделят, че не са очаквали тези реформи да се проточат толкова дълго. Продължава да действа и временната система за мониторинг, въведена през 2007 г. именно, за да успокои опасенията на старите членки на ЕС.

Ехото от отзивите в Брюксел обаче взе да се отразява и в Румъния, и в България. “Механизмът за сътрудничество и проверка донесе много ползи, но вече е време да обърнем страницата”, коментира Леонард Орбан, румънският министър по европейските въпроси, който беше главен преговарящ с Брюксел за членството на Румъния в ЕС.

Някои смятат, че ЕС трябва да приключи мониторинга или да започне да измерва напредъка на двете държави по различен начин. Други смятат, че усилията най-накрая са дали своите плодове. Моника Маковей, евродепутат и бивш румънски министър на правосъдието, например посочва бързия ръст на присъдите на високопоставени фигури в страната й само през последната година.

И в двете страни обаче европейските институции се ползват с изключително високо доверие, докато националните политици отнасят огромна доза ненавист, което изглежда необичайно за Европа. Докладите на Еврокомисията пък винаги заемат водещите новини.